Клайд натъжен пристъпваше от крак на крак.
— Не ви е работа да се грижите за безпризорните животни във фермата, мистър Крюгер.
— Джо, ще ти го заменя с добра ловджийка.
— Няма нужда, мистър Крюгер — каза Джо, но в гласа му трепна надежда. Той взе Ранди, за да го погребе на собствена земя.
Ерих отведе Джени в къщата и веднага й предложи да си легне. Поднесе й чаша горещ чай.
— Забравих, че моята любима е все още градско чедо — каза той и излезе.
Тя стана и се залови да приготви обяда на децата. Докато те почиваха следобеда, Джени се опита да чете, надявайки се, че ще спре да се терзае.
— Тази вечер ще ви приготвя нещо набързо — каза Джени на Тина. — С татенцето ще излизаме.
— И аз искам да дойда с вас.
— Не — сгълча я Джени. — Веднъж сме решили да вечеряме навън. Имаме повод.
Нищо чудно, че децата очакваха да ги вземат с тях. През последния месец, където и да отидеха, Ерих настояваше да дойдат и момичетата. Колко втори бащи са като него?!
Джени започна да се приготвя за вечерта отрано. Горещата вана отпусна тялото й. След минута колебание пусна във водата няколко кристалчета от боровата смес, която досега избягваше да употребява. Изми косата си и я среса на кок. Спомни си, че когато беше в ресторанта с Кевин, косата й падаше свободно до раменете. Застоя се пред гардероба. Избра копринена блуза с дълъг ръкав в масленозелен цвят. Зеленото подсилваше цвета на очите й. Кройката на блузата подчертаваше талията й. Ерих влезе в стаята тъкмо когато тя закопчаваше токата на колана.
— Джени, ти се обличаш специално за мен. Харесвам те в зелено. Отива на очите ти — каза Ерих и зарови лице в ръцете й.
— Винаги съм се обличала за теб. И винаги ще го правя.
Той носеше под мишницата си картина.
— Колкото и невероятно да ти се струва, днес успях да я завърша.
Беше пролетен пейзаж. Малко теленце се криеше зад майка си, оглеждайки животните наоколо, сякаш предупреждаваше да не се доближават до тях. От картината лъхаше живот.
Джени внимателно я изучаваше.
— Възхитителна е — каза тя тихо. — Толкова нежност струи от нея.
— Днес ти ми каза, че съм жесток.
— Днес аз бях глупава и ужасно несправедлива. Тази картина ли ще покажеш на следващата изложба?
— Не, скъпа. Тя е моят подарък за теб.
Щом влязоха в ресторанта, Джени вдигна яката на палтото си. Предишния път тя бе притеснена, бързаше да се измъкне и не успя да разгледа интериора и да запомни подробности. Сега разбра колко приятна е обстановката тук — меко осветление, дървена облицовка на стените, тежки завеси и искрящ огън в камината.
— Оттук направо — каза келнерката и ги поведе в същата посока. Дъхът й спря, но за щастие тя ги заведе при масата до прозореца. Там вече ги очакваше шампанско. Напълниха чашите и Джени вдигна своята към Ерих:
— Честит рожден ден, скъпи.
— Благодаря ти.
Тихо отпиха от шампанското.
Ерих беше облечен в тъмносив костюм от туид, с тясна черна вратовръзка. Широките антрацитни вежди и черните мигли подчертаваха синия цвят на очите му. По златистата му коса проблясваше пламъка на свещта от масата. Той посегна за ръката й.
— Приятно ми е да те водя на места, където никога не си била, скъпа.
Устните й пресъхнаха.
— Приятно ми е да бъда с теб навсякъде, навсякъде.
— Мисля, че това ме накара да оставя онази бележка. Ти си права, миличка. Изпитвах не само раздразнение, но и ревност, като гледах как Джо те учи на езда. Исках с мен да споделиш миговете, когато за първи път обуздаваш Огненото момиче. Чувствах се така, сякаш ти бях подарил скъпи бижута, а ти ги носиш заради друг.
— Ерих — запротестира Джени, — аз пък си мислех, че ще ти бъде досадно да присъстваш на първите ми уроци по езда.
— И с къщата е така. Идваш тук и след четири седмици искаш да я превърнеш в голо студио от Ню Йорк, празно, без пердета и отрупано с пълзящи треви. Скъпа, може ли да те помоля за един подарък по случай рождения ми ден? Отдели малко време и се запознай с мен… поискай да разбереш най-напред кой съм аз и кои сме… ние двамата. Ти ме обвини в жестокост, когато застрелях животното, а аз си мислех, че то ще се нахвърли върху децата ни. Не мога ли аз също да те обвиня в жестокост, когато ме застрелваш с тежки, несправедливи думи? И още нещо, от четири поколения насам ти си първата жена от рода Крюгер, която прави сцена пред наемен работник. Каролайн по-скоро би умряла, отколкото да критикува баща ми пред хората.
— Не съм Каролайн — тихо изрече Джени.
— Скъпа, постарай се да разбереш, че аз не съм жесток към животните. Не без основание съм суров и непреклонен. Онази наша първа вечер ти не можа да разбереш моето недоволство, когато даде пари на Макпартланд. Същото стана и на сватбения ни ден. Но последиците от твоето държание нараняват и двама ни, нали?