„Ако само знаеше!“ — помисли си Джени. Оберкелнерът идваше към тях с професионалната си усмивка.
— А сега, мила моя — каза Ерих, — нека приемем, че си изяснихме някои неща между нас. Да си хапнем сладко заедно и моля те, знай, че предпочитам да съм тук, на това място, с теб, отколкото с когото и да било другиго на което и да е ДРУГО място в света.
Когато се върнаха у дома, тя съзнателно облече нощницата на Каролайн. На вечерята не спомена на Ерих за бременността. Искаше да го направи в леглото, в обятията му. Но той не пожела да остане при нея.
— Искам да бъда съвсем сам. Ще се върна в четвъртък, не преди този ден.
Тя не дръзна да се опълчи.
— И не се впускай в трескава работа, за да не забравиш за вечерята с Марк и Емил и в петъка.
Той погледна към нея, тя вече бе легнала.
— Няма да забравя.
Излезе, без да я целуне. Остана отново сама в огромната спалня, потисната, в полусънно състояние. Това ли щеше да бъде начинът й на живот?
Глава 19
Въпреки всичко една запланувана вечер бе приятна промяна. Джени искаше сама да напазарува, но не дръзваше да вземе колата. Затова даде на Елза предългия списък. Когато Ерих се върна в петък сутринта, тя се опита да обсъди с него менюто, като искаше да разсее отчуждеността помежду им. Мислеше, че той постепенно ще излезе от депресията си. Особено като разбере, че ще имат дете.
Кевин не се обади повече. Може би е срещнал някое момиче и се е влюбил. Ако е така, ще отсъства дълго, а опита ли се да спре осиновяването на децата, Ерих сигурно ще го склони с повече пари. „Боже мили, нека децата ми имат Дом, истинско семейство. Нека между мен и Ерих всичко отново тръгне добре.“
За вечерята подбра най-красивия китайски сервиз със сини орнаменти и златен бронз. Марк и Емили пристигнаха навреме. Джени усети, че изгаря от нетърпение да се запознае с Емили. През целия си живот тя бе имала жени приятелки. С повечето от тях загуби връзка след раждането на Бет и Тина. Може би Емили ще я върне в онова време на приятелство. Тя сподели мислите си с Ерих.
— Съмнявам се — каза той. — По едно време семейство Хановър гледаше на мен като на бъдещ зет. Роджър Хановър, президент на банката в Гранайт Плейс, беше хвърлил око на моето богатство.
— Дружахте ли с Емили?
— Малко. Но не проявих интерес към нея и не исках да се забърквам в неприятности. Чаках съвършената.
— И я дочака, нали, скъпи? — Джени се опита гласът й да прозвучи закачливо.
Той я целуна.
— Надявам се, че да.
След като приспа Тина и Бет, Джени облече бяла копринена блуза с дантелени маншети и шарена тафтена пола. Погледна се в огледалото и видя, че лицето й е смъртнобледо. Малко руж щеше да я освежи. Ерих превърна масата за чай в нещо като бар за напитки. Щом се появи при него, той внимателно я заоглежда.
— Харесваш ми така, Джени.
— Приятно ми е да го чуя. Доста си платил за този комплект.
— Не знаех дали ще ти хареса. Досега нито веднъж не си го обличала.
Приближи се до нея.
— Това на ръкава ти петно ли е?
— Това? О, от прах е. Може още в магазина да е било така.
— Сигурна ли си, че не си обличала блузата преди? Защо я питаше по този начин? Дали беше станал твърде чувствителен, или подозираше, че крие нещо от него?
— За първи път я обличам. Честна дума.
Звънецът на вратата тъкмо навреме прекъсна разговора й с Ерих.
„Започвам да се държа като гузна. Каквото и да каже Ерих, все ми се струва, че се издавам.“ Марк беше облечен в сако от меланж, което много отиваше на прошарената му коса, подчертаваше широките му рамене и високия му ръст. Жената с него беше около тридесетте, дребна, с широко разтворени питащи очи, с тъмнокестенява коса, спусната до яката на добре ушит кадифен кафяв костюм. Джени си помисли, че Емили е от жените, които никога не са изпитвали чувство на вина. Тя не скри любопитството си и заразглежда Джени от главата до петите.
— Знаеш ли, трябва да съобщя на всички от града как изглеждаш. Любопитни сме всички до един. Майка ми даде списък от двадесетина въпроса. Досега не си се появявала в обществото, защо?
Преди да отговори, Джени усети ръката на Ерих, която се плъзна по кръста й.
— Ако бяхме отишли за два месеца на сватбено пътешествие с кораб, никой не би си задал този въпрос. Джени предпочете да прекараме медения си месец в нашия дом. А Гранайт Плейс е вбесен, че не е допуснат до всекидневието ни.
„Никога не съм казвала подобно нещо“ — възмущаваше се Джени наум и гледаше как очите на Емили се стесняват.