— Съжалявам, че те притеснявам, Ерих. Просто трябва да задам няколко въпроса на жена ти.
— Да ми зададете няколко въпроса?! — Но още като изговаряше тези думи, Джени знаеше, че визитата на шерифа е свързана с Кевин.
— Да, госпожо. — От трапезарията се чуваше гласът на Марк.
— Може ли да поговорим няколко минути на спокойствие?
— Защо не влезете да изпиете чаша кафе с нас? — предложи Ерих.
— Може би жена ти ще отговори лично на въпросите ми, Ерих.
Джени почувства студена пот по челото си. Усети, че дланите й са мокри. Мъчението беше толкова силно, че трябваше да прехапе до болка устните си.
— Няма причини да не разговаряме на масата — измърмори безпомощно.
Тя вървеше напред към трапезарията. Чу, че Емили поздрави шерифа с нескрита изненада в гласа, забеляза как Марк се облегна назад върху стола си, нещо, което й подсказа, че той предчувства развоя на нещата. Когато Ерих предложи питие на шерифа, той отказа: „Тук съм по служба.“
Тя поднесе чашата с кафето.
— Мисис Крюгер, познавате ли Кевин Макпартланд?
— Да — каза тя и усети, че гласът й трепери. — Да не би Кевин да е претърпял злополука?
— Кога й къде го видяхте за последен път?
Джени пъхна ръце в джобовете си, и ги сви в юмруци. Не можеше повече да крие, трябваше всичко да излезе наяве. Но защо по този начин! „О, Ерих, съжалявам!“ — мислено изрече тя. Не можеше да го погледне.
— На двадесет и четвърти февруари в търговската част на Рали.
— Кевин Макпартланд е баща на децата ви, нали?
— Да, и мой бивш съпруг. — Чу възклицанието на Емили.
— Кога за последен път разговаряхте с него?
— Той ми се обади на седми март около девет вечерта. Кажете ми, моля ви, случило ли се е нещо с него?
Очите на шерифа се стесниха.
— В понеделник следобед, на девети март, извикали Кевин Макпартланд по телефона от репетиция в „Гътри Тиътър“. Казали, че бившата му съпруга иска да го види във връзка с децата им. Наел кола от един свой колега и напуснал половин час по-късно, около четири и половина следобед, като обещал да върне колата на другата сутрин. Това се е случило преди четири дни. И оттогава никой не е чул нищо за него. Колата, която наел, била само на шест седмици, а актьорът, който му направил услугата, току-що се бил запознал с Макпартланд. Можете да си представите тревогата му. И така вие твърдите, че не сте го извикали по телефона?
— Не. Не съм аз.
— Мога ли да ви попитам защо влизате в контакт с бившия си съпруг? Тук всички знаем, че сте вдовица.
— Кевин искаше да види децата — каза Джени. — Настояваше да разтури осиновяването. — Изненада се как звучи гласът й. Виждаше Кевин пред себе си толкова ясно, сякаш стои тук, в стаята: скъпия му спортен пуловер, тъмната му коса, грижливо подстригана, жестовете му. Нарочно ли е инсценирал това изчезване, за да я държи в напрежение? Предупредила го бе, че Ерих се чувства много разстроен. Дали Кевин е живял с надеждата, че ще разстрои брака им, преди да е потръгнал?
— И какво му казахте?
— Когато го видях, а и когато се обади, му казах да ни остави на мира. — Гласът й набираше сила.
— Ерих, знаеше ли за срещата, известно ли ти бе това телефонно обаждане на седми март?
— Знаех за обаждането по телефона на седми март. Тук бях, когато той се обади. Но не знаех за срещата им с Джени. Мога да я разбера. Тя познаваше отношението ми към Кевин Макпартланд.
— И си бил у дома с жена си на девети. Така ли?
— Не. По-точно бях в хижата същата нощ. Довършвах новата си картина.
— Жена ти знаеше ли, че ще излизаш?
Последва дълго мълчание. Наруши го Джени.
— Разбира се, че знаех.
— Какво правихте същата вечер, мисис Крюгер?
— Бях много изморена и щом приспах децата, си легнах.
— Говорихте ли с някого по телефона?
— С никого. Почти веднага съм заспала.
— Разбирам. Абсолютно сигурна ли сте, че не сте поканили бившия си съпруг тук, докато Ерих отсъства?
— Не, не съм и никога не бих го сторила.
Джени сякаш четеше мислите на всички присъстващи. Знаеше, че не й вярват. Нейната чиния с недокоснатата храна стоеше на масичката за сервиране. Отдавна застиналата мазнина се извиваше като венец около говеждото месо, което по средата оставаше кървавочервено. Спомни си за тялото на Ранди, който опръска розите с тъмночервената си кръв и се отпусна върху тях. В този момент си помисли за окървавената глава на Кевин. Чинията започна да се върти, да кръжи около нея. Трябваше да излезе на чист въздух. Бутайки назад стола, тя се помъчи да се задържи на краката си. Последното, което си спомняше, бе изражението на Ерих. Загриженост ли бе, или раздразнение? Отвори очи и видя, че лежи на кушетката във всекидневната. Някой държеше мокра кърпа на челото й. Толкова добре й беше от студеното. Главата силно я болеше. Имаше нещо, за което тя не искаше да мисли — Кевин.