— Не. Нямам нужда от лекар засега. Ще ми мине. — Спомни си, че при предишните две бременности болките в кръста не бяха толкова силни.
Някой вървеше след тях. Беше Марк. Не беше го виждала от онази вечер.
— Здравейте и двамата — каза Марк. Държанието му с нищо не подсказваше, че той си мисли за случилото се.
— Постой да видиш как моите момичета ще яздят — покани го Ерих.
През последните седмици Тина и Бет бързо напредваха в уроците по езда. Джени се усмихна несъзнателно при вида на озарените им от щастие лица, докато те се опитваха да стоят правилно на седлата. Вършеха го с подчертано съсредоточаване.
— Добре изглеждат — изкоментира Марк. — Ще станат първокласни ездачки.
— Те обожават понитата.
— Никога не съм виждал Ерих по-щастлив. Миналата вечер на всички у семейство Хановър показваше снимките им. Емили съжаляваше, че не можеш да присъстваш.
— Не съм могла ли? Къде?
— На вечерята у Хановър. Ерих заяви, че ти не се чувстваш добре. Още ли не си ходила на лекар? И сега чух, че спомена за болки в кръста. А и онзи припадък вечерта. Джени, имала ли си друг път такива припадъци?
— Не. Никога не ми се е случвало. Скоро ще отида на лекар.
Почувства, че Марк се вглежда в нея. Тя нямаше нищо против.
Знаеше, че каквото и заключение да си бе направил от случилото се, той не би я осъдил.
Да му каже ли, че не знае за вечерята у Хановър? И каква полза от това? „Ерих ни остави сами с Марк, за да разбера от него, че е бил сам на вечерята у Хановър.“ И защо постъпва така? Дали защото иска да я нарани, да я накаже за слуховете около името на Крюгер? Какво знаят за тях хората от местното общество? Тя бе убедена, че Емили вече бе разказала на приятелите си за визитата на шерифа у Крюгер.
Ако Ерих разбере, че хората го съжаляват, задето е направил грешка, ще побеснее. Спомни си за неговия бяс, когато Елза му каза, че той е направил петното на стената.
Ерих беше маниак.
Когато Марк понечи да си тръгне, Ерих извика след него: „Ще се видим довечера.“ Довечера ли? И друга вечеря ли ще има? Може би е свързана с неговия бизнес? Както и да е, тя ще чуе по-късно.
Когато момичетата слязоха от понитата, веднага се втурнаха към нея.
— Татенцето ще язди с нас Барон — каза Бет. — А ти, мамо, не искаш ли да яздиш с нас?
Джо отведе понитата в конюшнята.
— Ще се видим скоро, мисис Крюгер — обади се той. Тя знаеше, че Джо никога повече няма да я нарече Джени.
— Хайде, Джени — хвана я под ръка Ерих. — Нали малките ми принцеси добре се справиха?
„Моите принцеси. Моите момичета. Моите дъщери. А не нашите. Само «моите» беше в устата на Ерих. И кога започна всичко това? Господи, не ме изоставяй! Единственото хубаво нещо в живота ми сега е щастието на децата.“
Почти бяха стигнали къщата, когато една кола ги задмина и спря пред входа. Колата беше с червена лампа на покрива. „Шерифът Гъндърсън — сепна се Джени. — Дали знае нещо за Кевин?“ Тя старателно забави крачките си. Не искаше да издаде тревогата си. Щом шерифът излезе от колата, Ерих вплете ръка в нейната. С другата той държеше Тина. Бет тичаше пред тях. „Преданият съпруг застава до жена си, когато тя е в беда — помисли си Джени. — Ето какво трябва да бъде впечатлението пред шерифа.“
Лицето на Уендъл Гъндърсън беше тъжно. Той формално поздрави Ерих и пожела да разговаря насаме с Джени.
Отидоха в библиотеката. Джени се замисли колко любима й бе станала тази стая в последно време. Срещата й с Кевин промени всичко. Шерифът подмина канапето и седна на един от столовете.
— Мисис Крюгер, нямаме никакви данни за бившия ви съпруг. За полицията в Минеаполис случаят е пълна загадка. Нямаме доказателства, че е възнамерявал да остане някъде. В едно от чекмеджетата му са намерени 200 долара, а със себе си той е взел само пътна чанта. От „Гътри“ се съгласиха с мен, че при такива обстоятелства не може да отиде далече. Трябваше още миналия път да разговарям лично с вас. По-лесно щеше да ми е. Обещавам ви, че дам ли ход на издирването, истината ще излезе наяве. Телефонирахте ли на Кевин на девети март следобед?
— Не съм.
— Видяхте ли го вечерта на девети март? — Не.
— Той е напуснал Минеаполис около пет и половина. Ако е тръгнал направо за тук, щеше да стигне до девет вечерта. Да приемем, че е спирал по пътя, за да купи нещо. Къде бяхте между девет и половина и десет през нощта на този понеделник?
— В леглото си. Загасих лампата още преди девет. Бях много изморена.
— Твърдите, че не сте го виждали?
— Не съм.
— Телефонистът на „Гътри Тиътър“ казва, че някаква жена го е търсила. Има ли друга жена, която би могла да го потърси от ваше име? Или близка приятелка?