— Тук близки приятели нямам — каза Джени. — Нито жена, нито мъж. — Тя стана от стола. — Шерифе, никой повече от мен не иска да се намери Кевин Макпартланд. Той е баща на децата ми. Между нас не е имало и най-малък признак на враждебност. Ето защо държа да ми обясните какво имате предвид. Намеквате, че съм го поканила тук, като съм знаела, че съпругът ми ще отсъства от дома. Ако е така, бихте ли ми казали какво общо имам аз с изчезването му?
— Нищо не намеквам, мисис Крюгер. Питам за всичко, което знаете. Ако Макпартланд действително е тръгнал за насам и не се е появил, това ми дава достатъчно основание да смятам този факт за изходна точка на разследването. Ако пък е бил тук и знаем кога е напуснал — това също е следа.
— Мисля, че няма какво повече да обсъждаме с вас — каза Джени, обърна се рязко и напусна библиотеката.
Ерих беше в кухнята при момичетата. Направил им бе сандвичи с шунка и сирене. И тримата сладко ядяха. Джени видя, че за нея няма чиния със сандвичи.
— Ерих, шерифът иска да си тръгва. Може би искаш да го видиш?
— Мамо — погледна я Бет загрижено.
„О, Мишле, ти с твоето шесто чувство!“ Опита се да се усмихне.
— Днес и двете бяхте страхотни на ездата — каза тя. Отиде до хладилника, отвори и си наля чаша мляко.
— Сега по-добре ли знаеш, мамо? — Какво да знам по-добре?
— Когато яздехме понитата, татенцето каза, че дори ако ти не си знаела много добре, Джо е трябвало да знае, че за него си мисис Крюгер.
— Татенцето ли каза това?
— Да — отговори Бет.
— А какво друго каза?
— Каза, че днес Джо, като се върне на обяд, ще намери едно ново кученце, защото Ранди избягал. Може ли да го видим, мамо?
— Разбира се. След обедната почивка ще се разходим дотам. „Значи Ранди е избягал. Ето официалната версия за горкото животно“ — помисли си Джени.
Глава 21
Новото кученце беше ретривър. Дори неопитното око на Джени долови, че кучето е от добра порода.
На пода беше същата постелка, с която Ранди си играеше. Паничката с водата все още бе изписана с неговото име — червени букви, изрисувани от Джо.
Дори майката на Джо бе умилостивена от този дар.
— Ерих Крюгер е честен човек — говореше тя на Джени. — Изглежда, напразно го обвиних, че е направил нещо на кучето на Джо миналата година. Ако го беше убил, щеше да дойде и да каже, както постъпи сега.
„Само че сега аз го видях“ — помисли си Джени, но веднага се упрекна, че е несправедлива към Ерих.
— Пипай го много внимателно — инструктираше сестра си Бет. — Да не го нараниш.
— Много мили деца са — продължи Мод Икърс. — Приличат на вас с изключение на косите.
Днес Джени почувства нещо различно в отношението на Мод към нея. Сякаш се поколеба, преди да я покани — беше сдържана. Джени не би приела от всеки чаша кафе, но се учуди, че не й го предлагат.
— Как е името на кученцето? — попита Бет.
— Ранди — каза Мод. — Джо реши, че това е друг Ранди.
— Естествено — изкоментира Джени. — Знаех си, че Джо няма така лесно да забрави предишния Ранди. Твърде добросърдечен е.
Седяха на масата в кухнята. Джени се усмихваше на другата жена. Но за нейно учудване по лицето на Мод сякаш се четеше упрек, а и тя не закъсня да го произнесе на глас:
— Оставете сина ми на мира, мисис Крюгер. Той е едно обикновено селско момче. Имам си достатъчно грижи вече с него, като гледам, че брат ми го мъкне по кръчмите. Джо твърде много мисли за вас. Може би не е моя работа да ви го казвам, но сте омъжена за най-известния човек в нашата община и трябва да държите на положението си.
Джени дръпна назад стола си и се изправи.
— Какво искате да ми кажете с това?
— Мисля, че много добре ме разбрахте. С жена като вас човек може само беля да си навлече. Съсипаха живота на брат ми заради онази злополука в обора. Не може да не сте чули, че Джон Крюгер го обвини за смъртта на Каролайн. Допуснал небрежност, защото си загубил ума по нея. Джо е всичко, което имам на този свят. Не искам да му се случват злополуки и неприятности от този род. — Думите излизаха все по-яростни от устата й. Бет и Тина спряха да играят с кученцето. — И още нещо да ви река: много сте глупава, като допускате бившия си съпруг да се влачи тук, когато всеки знае, че Ерих е в хижата и рисува.
— Какво говорите?
— Не клюкарствам. Една вечер бившият ви съпруг беше дошъл и питаше за пътя до къщата. Един такъв висок. Представи се. Похвали се, че сте го поканили да дойде. Каза, че от „Гътри“ току-що са го наели, за да играе. Аз му показах пътя до дома ви, но честно да ви кажа, не ми беше приятно.