После беше в гората, търсеше нещо. Разбутваше с ръка близките дървета и докосваше плът.
Пръстите й почувстваха очертания на чело, допир на мигли. Нечии коси докосваха бузата й.
Стискайки устни, за да не изпищи, тя затърси с ръка нощната лампа върху масата. Рязко натисна ключа и диво се огледа наоколо. Нямаше никого. Беше сама в леглото, сама в стаята.
Отново се отпусна на възглавницата. Тялото й безпомощно трепереше. Трепереха дори мускулите на лицето й.
„Ще полудея, ще си загубя ума“ — си мислеше. Тя не посмя да загаси лампата. Когато отново заспа, първите лъчи на зората проникваха през затъмнените прозорци.
Глава 23
Събуди се след изгрев слънце и си спомни за случилото се през нощта. „Лош сън сънувах. Истински кошмар.“ Объркана, Джени загаси лампата и стана от леглото.
Времето навън започваше да се оправя. Дърветата бяха напъпили. От курника дочу пеенето на герестия петел. Отвори прозореца и се заслуша в звуците, идващи от фермата. Усмихна се, като чу мученето на теленцата, които търсеха майките си.
Разбира се, че беше само един кошмар. Но чувството, че сънят може да е бил истина, все още я държеше в плен. Студена пот я обливаше, като се сещаше за онова докосване по лицето. Дали бе само халюцинация?
Ами сънят й, че в колата се бори с Кевин? Възможно ли беше да е телефонирала на Кевин? Онзи ден тя бе толкова объркана, защото непрекъснато си мислеше за думите на Ерих по време на празничната им вечеря в ресторанта и осъзнаваше, че Кевин може да разстрои брака й. Как би могла да забрави, ако го е повикала по телефона?
Контузията след катастрофата. Лекарят я беше предупредил в бъдеще да обръща внимание на всяко главоболие.
Тя действително страдаше от главоболие.
Взе душ, завърза косата си назад и я вдигна нагоре, обу джинсите си и облече топъл вълнен пуловер. Момичетата още спяха. Ако можеше да се успокои, нямаше да е зле да хапне нещо на закуска. Беше загубила около четири килограма през трите месеца. Страхуваше се да не се отрази лошо на бебето.
Тъкмо сложи чайника на котлона, и зърна главата на Руни, която минаваше покрай прозореца. Този път Руни почука на вратата.
Очите й бяха бистри, лицето — съсредоточено.
— Трябва да те видя.
— Седни, Руни. Чай или кафе искаш?
— Джени! Днес Руни е забравила чудатостите си. Обидих те, но ще се поправя.
— С какво си ме обидила?
Очите на Руни се напълниха със сълзи.
— Толкова добре се чувствам, когато съм с теб. Какво по-хубаво от това, да научиш младо момиче да шие. Прави ме щастлива. И никак не те обвинявам, че си се срещнала с него. Да се живее с мъжете Крюгер, не е лесно. И Каролайн го разбра. Разбрах го и аз. Никога нямаше да заговоря за това.
— За кое това? Руни, няма за какво да се разстройваш!
— О, Джени! Има за какво. Миналата нощ казах на Клайд, че искам да ти покажа синьото рипсено кадифе и да те питам харесваш ли цвета му. Беше късно вечерта, същата вечер се навършваше годишнина от смъртта на Каролайн… около десет часа. Може би споменът за Каролайн ме правеше толкова неспокойна… Реших да видя дали светят лампите ви в кухнята. И тогава те видях, че се качваш в бялата кола. Видях те, че замина с него надолу по пътя, към брега на реката. Но кълна ти се, Джени, кълна ти се, че не съм искала да те нараня.
Джени прегърна разтрепераната жена.
— Зная, че не би ме наранила.
„Била съм с Кевин — помисли си Джени. — Отишла съм с него. Не. Не вярвам да съм го сторила. Това не бих могла да повярвам.“
— А Клайд рече, че е задължен да каже на Ерих и на шерифа — изхълца Руни. — Сутринта казах на Клайд, че аз съм забъркала всичко, че аз съм виновна. А той ми рече, че ме видял, като съм носела плата под мишница вечерта, и решил да говори с Ерих и шерифа. Джени, ще излъжа заради теб. Хич не ме интересува какво ще си кажат. Причинявам ти болка.
— Руни — спокойно изрече Джени. — Опитай се да разбереш. Мисля, че ти грешиш. Вечерта си бях в леглото. Никога не съм се обаждала на Кевин, нито съм го молила да идва тук. Няма да излъжеш, ако им кажеш, че си сбъркала. Обещавам ти.
Руни тежко въздъхна.
— Сега вече мога да пия кафе. Обичам те, Джени. Понякога си мисля, като те гледам, че Ардън никога няма да се върне, но някой ден сигурно ще го преживея.
Беше късно сутринта, когато влязоха в къщата — шерифът, Ерих и Марк. Защо и Марк?
— Знаете защо сме тук, мисис Крюгер, нали?
Тя слушаше внимателно. Говореха за някой, когото тя не познаваше, но когото бяха видели в колата.
Ерих вече не изглеждаше сърдит, а само натъжен.
— Очевидно Руни иска да се откаже от показанията си, но такава информация не можем да скрием от шерифа. — Доближи се до нея, сложи ръце на лицето й и я погали по косата.