Джени не можеше да си обясни защо се почувства като разсъблечена на публично място.
— Скъпа моя — бавно изрече Ерих, — тези хора са твои приятели. Кажи им истината.
Тя се изправи, хвана ръцете му и ги отблъсна. Чувстваше, че ще се задуши, ако не го стори.
— Казах вече истината.
— Имате ли някакви видения, мисис Крюгер? — Гласът на шерифа не беше груб.
— Веднъж само съм била в безсъзнание. — И тя с няколко думи им разказа за катастрофата. През цялото време съзнаваше, че очите на Марк я изучават. „Сигурно си въобразява, че съм измислила всичко.“
— Мисис Крюгер, все още ли обичахте Макпартланд? „Какъв ужасен въпрос, и то пред Ерих. Какво унижение е това за него!“ Да можеше да избяга оттук. Да вземе момичетата. Да го остави сам с неговия живот. Но в утробата си тя носеше неговото дете. Ерих щеше да обича сина си. А тя непременно щеше да роди момче. В това не се съмняваше.
— Не както си го представяте — отговори тя.
— Нима не е истина, че публично сте показвали любовта си? Потвърдиха го келнерката и двама свидетели от ресторант „Гроувланд“. Те бяха направо шокирани.
За миг само й се стори, че ще се разсмее. „Много лесно, се шокират. Кевин ме целуна на тръгване. Аз не го целунах.“
— А може би трябваше друго да ви питам, мисис Крюгер. Не се ли разстроихте, като видяхте, че бившият ви съпруг се появява тук? Не беше ли той заплаха за брака ви?
— Какво искате да кажете?
— Отначало сте казвали на мистър Крюгер, че сте вдовица. Мистър Крюгер е богат човек. Той осиновява децата ви. Макпартланд можеше да превърне в пух и прах новото ви положение.
Джени погледна към Ерих. Искаше да каже, че още преди женитбата им Ерих знаеше за нея и Кевин, че Кевин се съгласи да подпише документите за децата.
Но какво ще постигне? Ерих трудно щеше да го понесе. Той не би могъл да разчита повече на приятелите си, разберат ли, че ги е лъгал. Тя избягна директния му въпрос.
— Съпругът ми и аз бяхме на едно мнение. Не искахме Кевин да идва тук и да разстройва децата.
— Но келнерката е чула, когато е казал, че няма да се откаже от намеренията си и ще спре осиновяването. Чула също вашите думи: „Предупреждавам те, Кевин.“ Оттук заключаваме, че той е бил опасен за брака ви, нали, мисис Крюгер?
Защо Ерих не й помогне? Тя го погледна и видя как лицето му потъмня от гняв.
— Шерифе, мисля, че си позволявате много — обади се студено Ерих. — Нищо не би могло да засенчи нашия брак. Дори и Кевин, жив или мъртъв. Знаем, че Руни е душевноболна. Жена ми отрича да е била в колата на Кевин. Имате ли други обвинения? Ако нямате, моля, престанете да я измъчвате.
Шерифът кимна с глава.
— Добре, Ерих. Но те предупреждавам. Има голяма вероятност разпитът да бъде подновен.
— И така да е. Ще го приемем.
До известна степен Ерих я защити. Джени се впечатли от държанието му. Беше ли започнал да се примирява с положението?
— Не казвам, че ще има нов разпит. Едва ли новите показания на Руни биха изменили по същество нещата. Не съм убеден… Но нищо няма да се промени, докато мисис Крюгер не започне да си спомня какво точно се е случило. Мисля, че са малко хората, които се съмняват в присъствието й в колата.
Ерих придружи шерифа до колата му. Няколко минути те съсредоточено разговаряха. Марк стоеше зад гърба й.
— Джени, бих желал да ти уредя час при лекар.
По лицето му се четеше дълбока загриженост. Заради нея ли беше или заради Ерих?
— Познавам един лекар в Уевърли. Не ми изглеждаш добре. За теб всичко това беше голямо преживяване.
— Държа се. Благодаря ти все пак.
Трябваше да се махне от къщата. Децата играеха в стаята. Тя отиде при тях.
— Хайде да излезем на разходка. Навън беше пролет.
— Може ли сега да пояздим? — попита Тина.
— Сега не — уверено й отговори Бет. — Татко каза, че ще ни вземе със себе си.
— Искам да дам захар на Звънчето.
— Разбира се, ще отидем до обора — съгласи се охотно Джени.
За момент тя си представи колко хубаво би било да пояздят с Ерих. Той — Барон, тя — Огненото момиче. И то в такъв прекрасен ден като днешния.
Завариха в обора Джо натъжен. Откакто Джени разбра, че Ерих я ревнува от него, тя старателно го избягваше.
— Как е Ранди Втори?
— Чудесно. Сега той, аз и чичо ми живеем в града. До пощата. Някой ден трябва да наминете да го видите.
— Оставил си майка си сама? — Да.
— Джо, кажи ми, защо се преместихте от родния си дом?
— Защото с мама е трудно. Неприятно ми е, мисис Крюгер… Джени, за това, което ти е наговорила. Обясних й, че щом си казала, че не си видяла Кевин онази нощ, значи ти е било необходимо да кажеш така. Казах и колко си добра с мен, че почти щях да загубя работата си, когато Барон избяга, ако не беше ти. Ако Мод си гледаше работата, тук нямаше да се носят толкова клюки за теб. За първи път ли се изгубва кола към реката? Хората щели да кажат „Срамота“. Затова пък сега всички се присмиват на теб и мистър Крюгер: „Ето какво стана, като се остави да му завърти главата една използвачка от Ню Йорк!“