— Джо, моля те — каза Джени и го хвана за ръка. — Достатъчно главоболия създадох тук. Майка ти сигурно също се е разстроила. Джо, моля те, върни се при нея.
— В никакъв случай. А пък ако искаш да дойдеш и да видиш Ранди или с момичетата… когато кажеш, ще ви заведа. Само ми кажи.
— Шшт, Джо. Няма полза от такива приказки — каза тя и показа с ръка към отворените врати на обора. — Някой може да ни подслушва.
— Хич не ме е грижа кой ще ме чуе. — Ядът от лицето му изчезна. — Джени, ще направя всичко, за да ти помогна.
— Мамо, да си тръгваме вече — задърпа я Бет.
Но какво каза Джо, че толкова я заболя? Да, спомни си.
— Джо, казал си на майка си, че не било нужно да казва, че съм била в колата. Джо, защо си й казал така?
Лицето му почервеня. Той мушна ръката си неловко в джоба, полуобърнат към нея. Когато заговори, гласът му беше почти шепот:
— Джени, не е необходимо да се преструваш пред мен. Аз бях там. Страхувах се да не съм оставил вратата на Барон отворена. И тъкмо минавах напряко през овощната градина, когато видях Руни. Тя беше почти до къщата ви. Спрях, защото не исках да разговарям с нея. Тогава колата тръгна, онзи голям бял буик, отвори се входната врата и ти изтича от къщата. Видях те да влизаш в колата, Джени, но, кълна се, че никога на никого няма да кажа. Аз… аз те обичам, Джени.
Той извади ръката си от джоба и я прегърна.
Глава 24
Ерих се върна тъкмо когато слънцето залязваше над полето. Джени беше решила, че каквото и да се случи, ще му каже за детето. Всичко стана далеч по-лесно, отколкото тя си мислеше. Ерих носеше със себе си онези картини, които щеше да изложи в Сан Франциско.
— Какво мислиш за тях? — попита я той. Нищо в гласа му не подсказваше, че тази сутрин са имали среща с шериф Гъндърсън.
— Прекрасни са, Ерих.
„Да му кажа ли какво е казал Джо? Или да почакам? Когато отида на лекар, сигурно ще разбера дали бременните жени изпадат в състояние на амнезия.“
Ерих я гледаше с любопитство.
— Искаш ли да дойдеш с мен в Сан Франциско, Джени?
— Ще поговорим за това по-късно. Той я прегърна.
— Не се страхувай, скъпа. Аз ще се грижа за теб. Когато днес шерифът Гъндърсън те обезпокои, разбрах, че каквото и да е станало през онази нощ, ти си целият ми живот. Имам нужда от теб.
— Ерих, чувствам се объркана.
— Защо, скъпа моя?
— Ерих, не си спомням да съм излизала с Кевин, но Руни не би могла да лъже.
— Не се тревожи. Тя не е сериозен свидетел и точно това е доброто. Гъндърсън ме увери, че е готов да обърне нещата срещу нея, ако се налага.
— Да не искаш да кажеш, че ако някой потвърди, че ме е видял в колата, ще ме обвинят в престъпление.
— Не е нужно сега да говорим по този въпрос. Друг свидетел освен нея няма.
„За съжаление такъв свидетел има — мислеше си Джени. — Дали някой не е чул какво каза днес Джо? Той говореше високо.“ Майка му се страхуваше, че и той като чичо си е започнал да попийва. Ами ако в някой бар се довери някому, че е виждал Джени да се качва в колата на Кевин?
— Бих ли могла да забравя, че съм излизала?
Ерих я притисна до себе си и прекара пръсти през косата й.
— Палтото ти не е било при теб. Когато са намерили Кевин, в ръката му е имало ключ. Както ти подсказах, той вероятно е наминал при теб. Може би ти си се съпротивлявала, но Кевин е измъкнал ключа от ръката ти. Точно тогава колата е започнала да се плъзга към реката. Ти си успяла да излезеш, преди да потъне във водата.
— Не зная — прошепна Джени. — Не вярвам в това. По-късно, когато стана време да се качат в спалнята, Ерих й каза:
— Скъпа, облечи синьозелената нощница.
— Не мога.
— Не можеш ли?
— Малка ми е. Бременна съм.
Спомни си колко неприятно му беше на Кевин, когато му каза първия път, че очаква дете.
„Джени, не можем да си го позволим сега. Освободи се от този товар.“
А Ерих извика от радост.
— Скъпа! О, Джени, ето защо ми изглеждаш толкова време като болна. О, сладката ми. Ще бъде ли момче?
— Сигурна съм, че ще е син — каза през смях Джени. — Той вече ми създаде за три месеца двойно повече грижи, отколкото двете момичета през деветте месеца.
— Скъпа, веднага да отидем при лекар! Моят син! Нали нямаш нищо против да го наречем Ерих? Това е семейна традиция.