— Джени — обади се загрижено Ерих, — какво става? От няколко минути се мъча да се свържа с теб, линията е заета непрекъснато. Добре ли си? Кой говори с теб?
— Не зная. Някакъв странен глас — изрече тя почти истерично.
— Изглеждаш ми разтревожена. Какво ти каза този странен глас?
— Аз… аз не мога да ти повторя думите му.
— Разбирам те — след дълга пауза заяви Ерих. — Нека не го обсъждаме сега.
— Как можеш да кажеш „да не го обсъждаме“! — Шокирана, Джени усети, че самата тя крещи също като онзи, който й се обади. — Аз искам да го обсъждам. Искам. — Хълцайки, тя му предаде думите на непознатия. — Кой може да ме обвинява така? Кой може толкова да ме мрази?
— Скъпа, успокой се. Моля те, Джени.
— Но, Ерих, кой може да бъде?
— Скъпа, помисли. Сигурно е била Руни.
— Защо Руни? Тя ме обича.
— Може и да те обича, но тя обичаше също и Каролайн. Тя иска да върне Каролайн и когато я прихванат, гледа на теб като на натрапница. Скъпа, аз те предупреждавах за нея. Джени, моля те, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще се грижа за теб. Винаги ще се грижа за теб.
Понякога в дългите й безсънни нощи се появяваха силни спастични болки. Сега те станаха постоянни. В осем часа тя се обади на д-р Елмендорф.
— Елате веднага — каза й той.
Клайд беше излязъл рано за добитъка. С него беше и Руни. Тя не смееше да помоли Джо да я закара с колата. Във фермата работеха колкото си щеш мъже, но Ерих я беше предупредил да не става близка с тях.
Не искаше да се обърне към никого. Обади се на Марк и му обясни.
— Ако имаш възможност…
— Няма проблем — веднага й отговори той. — Ако не възразяваш, ще те докарам и обратно. Може би татко ще го направи. Той се върна от Флорида. Ще остане почти през цялото лято при мен.
Бащата на Марк, Люк Гарет! Джени много искаше да се запознае с него.
Марк пристигна в девет часа. Утрото беше топло. Предвещаваше горещ ден. Джени искаше да облече нещо леко, но осъзна, че почти всички нови дрехи й бяха тесни. Когато Ерих й ги купи, беше зима. Потърси нещо памучно от старите си летни дрехи. Когато се облече, почувства отново себе си. Розовия джемпър бе купила от „Албърт Капраро“ при една разпродажба. Сега полата й беше съвсем малко тясна в талията, но блузонът скриваше слаботата й.
Марк караше четиригодишен крайслер комби. Чантата му беше захвърлена в единия ъгъл, имаше и пакет книги на седалката до него. Впечатли я безредието вътре. За първи път оставаше насаме с Марк.
„И животните инстинктивно усещат, че на него може да се разчита“ — помисли си Джени и му го каза.
Марк я погледна.
— Приятно ми е да го чуя. Мисля, че и доктор Елмендорф има същото въздействие върху теб. Джени, той е добър лекар. Можеш да му се довериш.
От прозореца на колата тя гледаше как акър след акър пред очите й преминаваше земята на Крюгер. Всичкият добитък принадлежеше на рода Крюгер. „А пък аз си представях една кокетна къщичка в малка ферма и няколко царевични ниви“ — разговаряше със себе си Джени.
— Не зная дали си чула, че Джо ще се върне при майка си.
— Ерих вече ми каза.
— Най-доброто решение. Мод е мила жена. Тя знае, че в рода алкохолът е на почит, и ще бди за Джо.
— Мислех, че брат й се е пропил след злополуката?
— Чудя се. Чух баща ми и Джон Крюгер да говорят за това. Джон винаги казваше, че Джошуа бил пиян в деня на злополуката… Може би Джош изтъква трагичния инцидент като извинение за пиянството си.
— Дали Ерих ще ми прости за всички тези клюки? Разрушават брака ни.
Тя не очакваше, че ще произнесе въпроса на глас. Той се изтръгна неволно от нея. Дали да каже на Марк за телефонното обаждане, за отговора на Ерих?
— Джени…
Последва дълга пауза, преди Марк да заговори.
— Джени, не мога да ти кажа колко различен беше Ерих, преди да те срещне. Самотник беше той. Непрекъснато прекарваше времето си в хижата. Сега ние разбираме защо. Но дори да е така, опитай се да си го обясниш. Едва ли баща му го е целунал като дете. Каролайн беше тази, с която той споделяше, тя го прегръщаше и прокарваше пръсти през косата му, когато му говореше. Такава гальовна беше и с хората около себе си. Колко са такива като нея! Ние външно сме сурови. Каролайн беше полуиталианка, както знаеш. Помня, че татко я занасяше за нейните латински обноски. Можеш ли да си представиш какво му е било на Ерих да знае, че тя ще замине. Нищо чудно, че се е разстроил толкова много, когато е разбрал за бившия ти съпруг. Дай му време. Приказките ще отминат. Другия месец хората вече ще одумват някой друг.
— Толкова е лесно, като те слуша човек.
— Не е лесно, но не е чак толкова страшно. Той я остави пред вратата на лекаря.