— Не зная какво е имал предвид.
— Мисис Крюгер, вие сте присъствали, когато д-р Гарет е предупреждавал Джо да държи мишата отрова далеч от хранилката с овеса. Вие сте знаели какъв ефект би имало това за Барон. Чули сте от д-р Гарет, че от стрихнина Барон ще полудее.
— Така ли ви каза д-р Гарет?
— Каза ми, че Джо е боравил непредпазливо с мишата отрова и че вие с мъжа си сте присъствали, когато той го е мъмрил.
— Какво искате да кажете?
— Нищо, мисис Крюгер. Джо твърди, че е получил кутията с готова смес. Но аз не му вярвам. Никой не му вярва.
— Ще живее ли Джо?
— Рано е да се каже. Дори да оживее, ще остане инвалид. Ако се подобри положението му до три дни, ще го изпратят в клиниката на Майо.
Шерифът тръгна. Спря се и се обърна към Джени:
— Поне там ще бъде на сигурно място, както мисли майка му.
Глава 28
Джени броеше дните до раждането на бебето. След дванадесет седмици, след единадесет седмици, след десет Ерих ще си има син. Той отново ще се върне в спалнята им. Тя ще оздравее, ще се възстанови, слуховете за тях из града ще секнат, защото няма да се подклаждат. Бебето ще е копие на Ерих.
Операцията на Джо премина успешно, но до края на август той трябваше да остане в клиниката на Майо. Мод живееше в обзаведен апартамент близо до клиниката. Джени знаеше, че всичко това го плаща Ерих.
Когато излизаше с децата на езда, той яздеше Огненото момиче. Нито веднъж не спомена пред нея Барон. От Марк тя научи за казаното от Джо: сам бил смесил отровата с овеса и нямал представа какво означават думите му, че е видял Джени в колата.
Не беше нужно Марк да й казва, че никой не му вярва.
Сега Ерих се застояваше по-малко в хижата, повечето време прекарваше с Клайд и работниците във фермата. Когато го попита за това, той й отговори: „Нямам настроение за рисуване.“
С нея той се държеше любезно, но оставаше чужд. Тя чувстваше, че не я изпуска от очи. Вечерно време седяха във всекидневната и четяха. Той рядко я заговаряше, а когато тя вдигаше очи към него, той свеждаше поглед надолу, за да скрие, че я наблюдава.
Шерифът Гъндърсън минаваше на седмицата по веднъж, за да си поговорят.
— Мисис Крюгер, нека се върнем отново на онази вечер, когато Макпартланд дойде тук.
Или размишляваше на глас:
— Джо е доста привързан към вас, нали? Има ли нещо, за което ще ви е приятно да си поговорим, мисис Крюгер?
Усещането, че когато спи, до нея има някой, не я напускаше. Все същото докосване по лицето. Отскоро започна да сънува, че върви в гора, а нещо идва срещу нея и я връхлита. Тя замахва с ръка, да се предпази, и напипва дълга коса — коса на жена. Стряска се и посяга към ключа на лампата. Когато светлината изпълни стаята, наоколо няма никого. За този сън тя се престраши да каже на д-р Елмендорф.
— Как си го обяснявате? — попита я той.
— Не зная — поколеба се тя. — Всъщност винаги си мисля, че всичко това е свързано с Каролайн. — Наложи се да му разкаже коя е Каролайн и това, че всички, които са я познавали, имат чувството, че тя е сред тях.
— Струва ми се, че вашето собствено въображение ви играе номера. Искате ли да ви уредя час при специалист?
— Не, не. Добре съм.
Започна да спи, без да гаси светлината в стаята. После рязко я гасеше. Леглото беше до вратата. Масивният балдахин опираше плътно до северната стена. Едната страна на леглото бе до източната стена на спалнята. Чудеше се дали Ерих би се съгласил да го премести между прозорците на южната стена. Там имаше повече лунна светлина. Така вероятно ще може да вижда по-добре, когато не спи. А сега леглото се намираше в най-тъмния ъгъл.
Една сутрин Бет я попита:
— Мамо, защо, като дойде миналата нощ в стаята ми, не ми говореше?
— Мишлето ми, та аз не съм идвала в стаята ти!
— Да. Ти беше.
„Лунатична ли съм станала? — сепна се тя. — Дано само детето се роди здраво. Дано родя на Ерих син!“
Горещите августовски дни се сменяха с хладни вечери. В гората се появиха първите предвестници на златната есен.
— Тази година есента ще дойде рано — предвещаваше Руни. — А докато всички листа пожълтеят, ще си изплела кувертюрата. Може и ти да си я окачиш на стената в трапезарията.
Джени избягваше да се среща с Марк. Тя не излизаше от къщи, когато неговата кола стоеше паркирана пред канцеларията. Ами ако и той си мислеше, че тя има нещо общо с отравянето на Барон? Не би понесла и най-малкия намек от негова страна.
В началото на септември Ерих покани Марк и Люк Гарет на вечеря. Съобщи й го между другото.