— Люк се връща скоро във Флорида. Не съм го виждал както подобава. Емили също ще присъства. Ще накарам Елза да остане и да приготви вечерята.
— Не. Това е единственото нещо, което мога да свърша тук — рече Джени.
Първата вечеря след онази, когато шерифът им съобщи за загадъчното изчезване на Кевин. Тя с нетърпение очакваше да види отново Люк. Знаеше, че Ерих редовно гостуваше на Гарет. Вземаше Тина и Бет със себе си. С нея той вече не обсъждаше нищо. Просто я поставяше пред свършен факт.
— Ще взема с мен момичетата, за да не те безпокоят следобед. Почини си добре, Джени.
Не че тя искаше да излиза с тях. Джени не желаеше да рискува да се срещне с хората от града. Как биха се отнесли те с нея? Навярно ще й се изсмеят в лицето и ще клюкарстват, докато минава покрай тях!
Когато Ерих отсъстваше с момичетата, тя дълго се разхождаше из имението. Вървеше покрай реката и се мъчеше да не мисли за Кевин. Минаваше и покрай гробището. Гробът на Каролайн бе засаден с летни цветя. Копнееше да потъне в гората и да намери хижата на Ерих. Веднъж тя измина сама близо петдесет метра навътре. Клоните бяха сплели гъст чадър от зеленина, през който се процеждаше слънцето. Покрай нея се шмугна лисица — гонеше заек. Изплашена, Джени се обърна и побърза да намери обратния път. Птиците чуруликаха в гнездата си, протестирайки, че ги безпокои.
Искаше й се да поръча дрехи за бременни от каталога на Дейтън. Беше в седмия месец, а все още дрехите й не бяха съвсем отеснели. Спомни си, че през втората бременност износваше роклите от първата. Сега Ерих й беше казал: „Поръчай колкото си искаш.“
На вечерята беше облечена в комплект от две части, копринен, смарагдовозелен, с бяла дантелена якичка. Знаеше, че на Ерих му харесва този цвят. Приличал й на очите според него. Също като цвета на нощницата.
Двамата Гарет и Емили пристигнаха заедно. Джени реши, че в отношенията между Марк и Емили се бе появило нещо ново, интимно. На кушетката седяха един до друг. „Може би са вече сгодени“ — помисли си Джени. Почувства, че тази мисъл й причини лека болка. Защо ли?
Емили се престараваше да бъде любезна. Възхити се от дъщерите на Джени:
— Всички се радват на твоите момичета.
— На нашите момичета — усмихна се Ерих. — О, надявам се, че ще ви бъде приятно да разберете, че осиновяването е приключило. Сега момичетата законно се казват Крюгер.
Джени го очакваше. Но се запита откога Ерих го знае. Вече от няколко седмици той не я питаше дали ще възрази, ако децата излязат с него на разходка.
Дали това не произтичаше от факта, че те са „законно Крюгер“?
Люк Гарет бе мълчалив. Седеше в креслото с високата облегалка. След малко Джени разбра коя бе причината за това. Оттам виждаше най-добре портрета на Каролайн. Очите му рядко се отклоняваха от картината, „Какво ли искаше да ми каже, предупреждавайки ме да се пазя от злополуки?“
Вечерята премина в спокойна атмосфера. Тя беше готвила по рецепта от старата книга, която намери в кухнята. Люк пръв разкри тайната.
— Ерих, познах яденето, дето го готвеше баба ти, когато бях момче. Браво, Джени! Отлично си се справила!
Сякаш за да се извини за предишното мълчание, Люк започна със спомени от своята младост.
— С баща ти — обърна се той към Ерих — израснахме заедно, както ти и Марк.
В десет часа гостите си тръгнаха. Ерих й помогна да разчистят масата. Очевидно бе доволен от вечерта.
— Струва ми се, че Марк и Емили са почти сгодени — подхвърли Ерих. — Люк ще се радва много, откога чака да види Марк семеен.
— И на мен така ми се стори — опита се гласът й да прозвучи весело, но разбра, че не й се удаде.
През октомври времето рязко застудя. Бурни и студени ветрове оголиха клоните на дърветата, съблякоха златната им дреха; слана попари тревата, дъждът премина в ледени гранули. Печката гореше непрекъснато. Всяка сутрин Ерих я палеше. Бет и Тина слизаха на закуска навлечени с дебели дрехи. Очакваха с нетърпение първия сняг.
Джени рядко напускаше къщата. Дългите разходки я изморяваха и д-р Елмендорф я посъветва да ги спре. Краката й често се подуваха и тя се страхуваше да не падне. Всеки следобед при нея идваше Руни. Шиеха бебешки дрехи.
— Не ме бива по шева — оплакваше се Джени, но беше доволна, когато уши обикновени ризки от цветна материя, която Руни поръча в града.
Руни беше тази, която показа на Джени детската люлка на Крюгер.
— Ще й направя нова драперия — обеща Руни. Работата я съживяваше поне за известно време. Тогава тя не изпадаше в обичайната си депресия.
— Ще сложа детската люлка в старата спалня на Ерих — каза тя на Руни. — Не искам да премествам момичетата, а другите стаи са далеч оттук. Страхувам се да не би вечер да не чувам бебето.