Облече ски-грейката си и излезе на разходка. Мина откъм южната страна на къщата. Спря и огледа мястото под прозореца на кухнята. По снега имаше стъпки — стъпки, които идваха от гората и се връщаха към гората. Докато тя е седяла в стаята, Ерих е стоял отвън, забил лице в прозореца, за да я наблюдава.
По обяд шерифът се обади.
— Джени, с доктор Филстром прослушахме лентата от телефонния разговор. Той настоява веднага да се започне издирването на децата. Но все пак ти решаваш.
— Нека помисля — отговори тя. Искаше да се посъветва с Марк.
Руни дойде при нея към два следобед.
— Имаш ли настроение за шев?
— Да.
Руни взе стола и се настани близо до печката. Извади плата.
— Скоро ще се видим.
— С кого?
— С Ерих. Знаеш ли за онова обещание на Каролайн, че тя винаги ще бъде тук на рождения му ден? Откакто е починала, са минали двадесет и шест години. На тази дата Ерих винаги е бил тук. Помниш ли миналата година как бродеше на рождения си ден? Сякаш търсеше нещо.
— Вярваш ли, че ще бъде у дома тази година?
— Една не е пропуснал досега.
— Руни, моля те, не казвай никому… дори и на Клайд.
Поласкана от доверието, Руни кимна одобрително.
— Просто ще чакаме, Джени.
Джени не посмя да сподели твърдението на Руни даже с Марк. Когато той настояваше пред шерифа да дадат обява в пресата, тя отказа. „Да почакаме още една седмица, моля те, Марк.“ Рожденият ден беше на осми, а краят на седмицата — на девети.
„Той ще се върне на осми.“ В това тя бе сигурна. Обкръжат ли имението с полицаи, тя щеше да пропусне и последния шанс да си върне децата.
През последните дни от седмицата Джени се движеше като изпаднала в транс. Непрекъснато си повтаряше: „Боже милостиви, съхрани ги.“ Тя извади кутията от слонова кост, в която бе скътала броеницата на Нана. Сключи ръце над нея, но разбра, че думите на която и да е молитва й се изплъзват. „Нана, хайде, помоли се ти!“ Броеше всеки изминал ден… втория… третия… четвъртия… петия… шестия ден. Молеше се да не завали сняг, пътищата да са проходими.
Седмият ден от март… телефонът сутринта иззвъня. От Ню Йорк я търсеше мистър Хартли.
— Джени, мина много време, откакто не съм разговарял с теб. Как са децата?
— Чувстват се прекрасно. Ние всички се чувстваме прекрасно.
— Джени, тревожи ни голям проблем. От „Уелингтън Тръст“ ни напомниха, че са закупили от нас „Пролет във фермата“ и „Жътва в Минесота“. Платиха ни куп пари, Джени.
— Да.
— Когато почиствали картините, разбрали — колкото и неприятно да ми е, — че Ерих е фалшифицирал подписа. Неговият подпис стои върху друг, на Каролайн Бонарди. Джени, очакваме голям скандал. Утре следобед ще се свика управителният съвет на „Уелингтън“. Ще има и пресконференция. Още вечерта пресата ще гръмне от сензацията.
— Спри ги! Трябва да ги спрем!
— Да ги спрем ли?! Джени, никой не е в състояние да го стори. Фалшификация в изкуството! Това е нещо много сериозно. Особено ако си платил в шестцифрено число, и то за неизвестен художник… И същият този художник е спечелил големи награди… Не може да се премълчи, Джени. Съжалявам… Проблемът не е в моите ръце. Води се вече разследване коя е Каролайн Бонарди. Исках да ти го съобщя като на приятел.
— Ще го съобщя на Ерих. Благодаря, мистър Хартли.
Джени остана дълго със слушалката в ръка. Нямаше начин да спре сензационната новина около Ерих, разследването. Репортерите мигновено ще разгласят, че Каролайн Бонарди е дъщеря на художника Евърет Бонарди и майка на Ерих Крюгер. Разследването ще установи, че всички картини са на повече от двадесет и пет години.
Тя си легна рано с надежда, че Ерих ще се върне у дома по тъмно. Изкъпа се, както в онази първа вечер, но този път изсипа цяла шепа от боровите кристали във ваната. Ароматът им изпълни спалнята. Остави по-дълго косата си потопена във водата, за да попие аромата. Всяка сутрин Джени препираше синьозелената нощница. Сега я облече и не забрави да сложи под възглавницата си калъпче боров сапун. Огледа още веднъж стаята. Нищо не трябваше да бъде разместено, нищо не биваше да смути чувството на Ерих за ред. Вратата на килера беше затворена. Завесите — издърпани толкова, колкото преди. Тя сгъна брокатената покривка, която бе разстлана върху чаршафите с дантелени краища. Накрая се мушна в леглото. Радиостанцията, която носеше в джоба на джинсите, сега се подаваше под възглавницата й. Постави я в нощното шкафче. Заслуша се в часовника, който на всеки час отмерваше времето. „Моля те, Ерих, ела си“ — молеше се тя горещо.