Джени се надигна от кушетката, опря се с ръка на стената и бавно се запъти към шерифа. Той говореше по телефона. „Включете повече хора в издирването. Нека минат през всеки супермаркет, през всяка бензиностанция. Дори и през границата — търсете и в Канада.“
— Шерифе, защо искате да затворите Руни в болницата? — попита го Джени, когато той остави слушалката.
— Опитай се да ме разбереш, Джени — отговори Гъндърсън със спокоен тон. — Руни е възнамерявала да убие Ерих. Дошла е заради него с пушка.
— Тя е искала мен да защити. Знаеше за опасността. Спаси живота ми.
— Добре, Джени. Ще видя какво мога да направя.
Без да каже дума, Джени прегърна Руни. Знаеше за обичта й към Ерих от момента на раждането му. Каквото и да бе казала, Руни не го застреля заради Ардън, а за да спаси живота на Джени. „Аз не бих могла да го убия хладнокръвно, Руни също“ — мислеше си Джени.
Нощта се спусна. Отново бяха претърсени всички имения. Пристигнаха какви ли не предполагаеми сведения. Започна да вали сняг — бръснещ, мразовит.
Мод беше направила сандвичи, но Джени не можеше залък да преглътне. Насила изпи малко от бульона. Към полунощ Клайд отведе Руни. Тръгнаха си Мод и Джо.
— Ще бъда цялата нощ в службата си — каза й шерифът. — Щом чуя нещо, веднага ще ти се обадя.
При нея остана само Марк.
— Уморен си. Иди си.
Той не й отговори. Донесе одеяло и възглавници. На нея постла на кушетката. Хвърли цепеница в печката и се излегна в голямото кресло.
В сумрака тя обърна очи към люлката. След смъртта на бебето не се обръщаше с молби към Бога. Знаеше, че беше несправедлива. А сега? „Аз приех тази загуба, Господи. Моля те, съхрани момичетата.“ Сключват ли се сделки с Бога?
Болката в рамото дълго я държа полубудна. Заспала бе едва когато я поотпусна. Като отвори очи, видя, че Марк я бе завил догоре с одеялото.
Нещо я измъчваше, загнездило се бе в подсъзнанието й. То бе свързано с картините на Ерих. Спомни си лицето му, което надничаше от прозореца, и очите му, вперени в нея.
— Ще направя кафе и сандвичи — разбуди я Марк в седем.
Тя влезе в банята. Горещата вода я парна по раната.
Когато слезе долу, видя, че Руни и Клайд я очакват. Всички пиеха кафе и гледаха „Добро утро, Америка!“. Снимките на момичетата щяха да се появят на малкия екран.
Руни беше донесла торбата за шев.
— Ще ушия кувертюри за момичетата — обясни Руни на Марк. — Тина и Бет ще се намерят.
— Руни, моля те, замълчи — сгълча я Клайд.
— Наистина ще се намерят — настояваше Руни. — Виж колко красиви и ярки са цветовете. В покривките на момичетата няма да има тъмни цветове. О, ето и нашата история!
Впериха очи в екрана. Джейн Поули представяше събитието в репортажа си: „Фалшификация, която разтърси света на изкуството вчера. Оказа се, че е само една малка нишка от още по-потресаваща история. Ерих Крюгер…“
Появи се снимката на Ерих. Беше същата, която навремето бяха отпечатали в брошурата: бронзовозлатиста коса, тъмносини очи и полуусмивка. Показаха имението, после тялото на Ерих, когато го изнасяха. Последваха и снимките на Тина и Бет. Джени гледаше усмихнатите им лица на екрана.
„А до тази сутрин тези две момиченца все още не са намерени — продължаваше Джейн Поули. — Преди да почине, Ерих Крюгер казал на съпругата си, че те са още живи. Но полицията не е сигурна в твърдението му. Последната картина, която той е нарисувал, подсказва, че Тина и Бет вероятно са мъртви.“
Целият екран се изпълни с картината. Джени погледна сгърчените от болка лица на децата, Ерих, който се кикоти зад прозореца, държейки завесите, с поглед, вперен в тях. Прилоша й.
Марк скочи, за да изключи телевизора. — Казах на Гъндърсън да не им позволява снимки в хижата — възмути се Марк.
— Трябваше да ми покажете тази картина! — каза Руни и скочи от стола. — Не разбирате ли? Трябваше да ми я покажете. Завесите… сините завеси!
Завесите! Ето кое бе измъчвало Джени. Спомни си как Руни изваждаше парчета от тъмносиния плат и ги разпръсваше на масата в кухнята. Същата материя беше нарисувана на картината.
— Руни, къде би могъл да сложи тези завеси?
— Марк, ти знаеш — възбудено каза Руни. — Рибарската колиба на баща ти! Ерих обичаше да ходи там с теб. Нямаше завеси за гостната. Той ти бе казал, че е много светло в стаята, и преди осем години аз му дадох тъмните завеси.
— Марк, възможно ли е да са там? — изпищя Джени.
— Възможно е. Не съм стъпвал там с баща ми от година. А Ерих имаше ключ от колибата.
— Къде се намира?
— Тя е в областта Дълът. На един малък остров. Само че…
— Само че какво? — нетърпеливо се обади Джени. Тя чуваше как снегът биеше по прозорците.