Еротичните му думи накараха интимната й плът да изпусне още мъзга, а краката й се разтвориха, позволявайки му да се доближи още повече. Главата му се потопи в триъгълника, образуван от краката й, а езикът му я докосна. Забравяйки всякаква предпазливост, Фиона изпусна трепетен вик и се изви срещу устата му. Той започна да я гали с език, докато накрая тя се изпъна като лък и дълбоко в нея започнаха леки контракции, които се разпростираха навсякъде. Усещайки кулминацията й, Торн се плъзна нагоре по тялото й и я изпълни цялата, усилвайки тласъците на насладата, които я разтърсваха. Тя не можеше повече да се владее, гърчеше се и се извиваше, стискайки седалището му, подканвайки го да навлиза още по-дълбоко, да се движи още по-бързо…
Той излизаше и се потапяше в нея, все още твърд и напрегнат, борейки се да постигне върховното блаженство. Когато невероятните усещания започнаха да отшумяват, тя го усети да замира, навлязъл толкова дълбоко в нея, че се страхуваше, че ще се разпадне. Удоволствието беше неземно. Тогава дъхът му излезе като експлозия и тялото му се сгърчи. Тя го държеше здраво, вземайки всичко, което той можеше да й даде, доволна, защото то беше повече от достатъчно.
Фиона чу Торн да въздъхва дълбоко и разбра, че и той изпитва същите чувства като нея. Ако Бран знаеше колко, близки са двамата в момента, щеше да бъде удовлетворен, помисли си тя. Но, разбира се, Бран знаеше. Той никога не беше стоял далече от нея; дори сега тя чувстваше присъствието му.
— За какво мислиш? — запита я сънено Торн. — Толкова си тиха.
— Мислех за Бран, но недей да вярваш нито за миг, че съм забравила за какво си говорехме, преди да почнеш да ме разсейваш. Страх ме е за тебе, Торн. Ще умра, ако нещо ти се случи. Скалдовете възпяват Роло като свиреп и безпощаден боец. Ами ако те убие?
— Това няма да се случи. Справедливостта е на моя страна. Забрави това и заспивай.
За съжаление, сънят не идваше. Сетивата на Фиона предусещаха опасност. Нещо непредвидено щеше да се случи, но тя не знаеше какво. Смърт, да, тя буквално подушваше смъртта и разрушението. Остър, преобръщащ всичко мирис, той проникваше навсякъде и изпращаше тръпки по гърба й. Мина дълго време, преди умът на Фиона да се успокои и сънят окончателно да я овладее. Но дори в съня тя виждаше само смърт и разрушение.
На следващия ден Гарм, Торн, Фиона, Тайра и Рика тръгнаха заедно с добре обучените бойци на Гарм. Небето беше покрито с облаци, денят беше студен, но във въздуха се носеше усещане за пролет. Пътуваха шест дни покрай брега — от Берген до Каупанг. Шест дни, през които ту ги валеше студен дъжд, ту ги грееше ярко слънце. Тежките оръжия, палатките от животински кожи и кожените наметки, които служеха и за завивки, бяха натоварени на каручки и следваха малката армия.
Жените без труд поддържаха крачката. За през нощта армията разпъваше палатките си на някоя полянка, а рано сутринта потегляха. Хранеха се предимно със сушено или солено месо, но обикновено някой улавяше дивеч и всички се радваха на разнообразието. Пътуването не беше трудно, но Фиона не можеше да не си припомни, че бе загубила детето си, пътувайки по същия този път, детето, което бе искала с цялото си сърце.
Стигнаха навреме на мястото на срещата и намериха Арен и Туролф да ги чакат със своите бойци, Фиона преброи поне петдесет души, установили се на лагер в горите. Според нея тази армия беше достатъчна да спечели всяка битка, която реши да предприеме.
Торн нямаше причина да подозира, че Роло тихомълком е събирал наемници през зимата, че е очаквал Гарм да изиска връщането на зестрата на Рика и е знаел че мощният ярл ще е готов да прибегне до сила, за да си я върне. Роло хранеше подозрения и относно факта, че Торн изчезна от къщата му, без да каже и дума на някого. Тъй като по природа не беше доверчив, Роло предположи, че някой от слугите му е казал на Торн истината за внезапното заминаване на Фиона и че Торн е побързал да тръгне да тръгне да я спасява.
Никой не си признаваше, че е направил подобно нещо, затова Роло накара да бият всички слуги, докато виновницата повече не можеше да понесе виковете на невинните мъже и жени и си призна. Робинята, с която той спеше, Миста, беше сурово наказана за предателството си. Роло я би със собствените си ръце, докато тя не загуби съзнание, и счупи две ребра и ръката й. След това тръгна да търси наемници, предполагайки, че през пролетта ще бъде нападнат.
Стражите на Роло вече го бяха предупредили за голямата армия, разположена на лагер в горите край имението му. Той знаеше кои са те, знаеше и колко са. Дори знаеше и че сред бойците има и жени.