Армиите се срещнаха в полето край къщата. И двете страни бяха с изравнени сили, добре обучени, биеха се с насладата и свирепостта на викингските бойци. Мъжете размахваха мечове и боздугани, предвкусвайки щастлива смърт. Те бяха яростни воини, лоялни към своите водачи, мъже, които обожествяваха войната и смъртта в песни и поеми.
Торн размахваше умело меча си. Много мъже усетиха ухапването му този ден и всички лежаха мъртви или умиращи. Потта течеше на ручейчета по лицето му, а тялото му изпитваше огромна радост. Той беше истински викинг, горещо желаещ да срещне смъртта в битка за своето дело и да стигне във Валхала на края на тази схватка, ако това беше съдбата му.
Докато Торн си пробиваше път през дружините на Роло, не преставаше да наблюдава Туролф и Арен. Макар че двамата се проявяваха много добре, у Торн говореше силен покровителствен инстинкт. Изведнъж посред мъглата от пот и кръв над очите си той видя Роло да се приближава откъм гърба на Туролф. Торн изрева предупредително, бързо изблъска мъжа, който препречваше пътя му, и се и се втурна на помощ на Туролф. Инстинктивно знаеше, че е много далече, за да му помогне.
Тичайки с всички сили, изстисквайки от себе си всичко възможно, Торн се страхуваше, че Туролф ще умре. Роло беше вдигнал боздугана си, готов да нанесе смъртен удар. Изведнъж за огромно учудване на Торн Рика се появи изневиделица много по-близо до Туролф, отколкото беше той. Видя я да сгъва ръката си в лакътя и да мята кама. Ударът й беше точен, камата й се заби в гърба на Роло. Боздуганът изпадна от ръката му, той се обърна, отворил уста в ням ужас, когато видя кой го бе пробол.
Туролф усети опасността и се обърна със замах, мечът му сечеше през месо и кости. Когато видя Роло да се гърчи на земята в краката му, разбра колко е бил близко до смъртта. После зърна острието, забито в гърба на Роло, и се огледа, търсейки спасителя си. Като видя Рика да тича към него, разбра, че тя е спасила живота му. Протегна ръце и я притисна към себе си.
Торн наблюдаваше всичко това отдалече. Макар че безкористната смелост на Рика му направи силно впечатление, макар че той уважаваше смелостта и у двата пола, беше благодарен, че Фиона е проявила достатъчно разум, за да остане на сигурно място в лагера. Торн беше толкова зает да пази брат си, че не успя да усети опасността, която идеше към него от друга посока. Оръженосецът на Роло, мъж, който беше с него още откакто той бе станал ярл, бе видял водача си да пада и го бе обзела ярост. Той се прицели с копието и го хвърли към Торн. Всичко това се разигра пред очите на Фиона като кошмарно видение. Тя видя как Рика тича към Туролф, видя камата да се забива в гърба на Роло и премига, когато Туролф нанесе убийствения удар с меча си. Рика тъкмо бе влетяла в отворените прегръдки на Туролф, когато Фиона чу Бран да й говори сред шума на битката.
Смъртта е наблизо, дете. Трябва да го спасиш.
Фиона се задейства инстинктивно, макар че още не бе забелязала какво заплашва Торн. Тя се шмугна сръчно между биещите се мъже, снишаваше се, за да избегне мечовете, прекрачваше паднали тела, без да гледа опасността, бързайки към Торн. После с ъгъла на окото си видя какво става. Трепна, когато зърна един неприятелски боец да насочва копието си към неподозиращия Торн. Тя беше близо, много близо.
Торн видя Фиона да тича към него с все сили и страхът го обзе. В името на Один!.Какво си мисли, че прави тя?
— Връщай се, Фиона!
Предупреждението му потъна в адския трясък на битката, която кипеше наоколо.
Фиона изкрещя гневно, когато видя копието да излита от ръката на врага и да се насочва към Торн. Мъжът й викаше нещо, но тя не му обърна внимание. Имаше все пак възможност да спаси живота му и тя не се поколеба да действа. Със сила, родена от любовта, Фиона се хвърли към него. Прелетя разстоянието и го удари с все сила, поваляйки го по гръб секунди преди копието да се забие в земята там, където той стоеше до преди малко.
Брита пусна една дълга и сочна ругатня, когато видя, че битката е изгубена. Роло беше или мъртъв, или умиращ, а онази вещица бе успяла да спаси живота на Торн. Скоро хората на Роло щяха да разберат, че са загубили битката, и щяха да се обезсърчат. Брита се бе била край Роло известно време, но се бе оттеглила, когато разбра, че губят битката. Нямаше друго какво да прави, освен да избяга към фиорда колкото може по-бързо.
Тя заобиколи внимателно бойното поле и се насочи към гората. Но за щастие бе забелязана от Тайра, която гледаше битката от безопасно разстояние. Тайра разбра, че Брита се опитва да избяга, и реагира бързо, за да предотврати това. Втурна се право сред бойците, извика Арен и посочи към Брита, когато успя да привлече вниманието му.