Брита замръзна. Разкриха я! Сега не можеше да избяга. Освен ако… Имаше само част от секундата, за да вземе решение. И Гарм, и Арен тичаха към нея, за да й прережат пътя. Туролф държеше Рика и в момента не беше опасен за нея. На няколко стъпки от него Торн лежеше на земята, а Фиона се бе проснала върху него. Брита измъкна камата си и скочи с котешка пъргавина към Торн и Фиона.
Фиона тъкмо се размърда. Когато се бе хвърлила към Торн, от удара шлемът бе изхвръкнал от главата й и тя бе лежала известно време замаяна. Още не можеше да се свести, когато видя Брита да скача към нея, усети, че я хваща за косата и да я изправя на крака. Фиона отвори широко очи, когато почувства върха на камата да се опира в гърлото й.
— Дръпни се от Торн — изсъска Брита в ухото й.
Фиона се подчини. Неприятелката й беше по-силна от нея. Брита беше изпаднала в отчаяно положение и Фиона знаеше, че няма да се поколебае да я убие.
— Какво се надяваш да спечелиш с това? — запита я тя, насилвайки се да остане спокойна.
— Свобода. Един дракар ме чака във фиорда. Ти ще ми помогнеш да стигна дотам. Торн е влюбен в тебе. Няма да направи нищо, за да застраши живота ти.
Торн се изправи полека, без да вижда нищо друго освен камата, която Брита държеше до гърлото на Фиона. Всичко се беше случило толкова бързо, че той не беше разбрал какво става, докато не усети Фиона да се отделя от него и не видя Брита да притиска ножа си към врата й. Той остана на място, гледайки Брита, страх го беше да помръдне, за да не забие тя камата в гърлото на Фиона.
— Пусни я, Брита — каза Торн с глас, изпълнен със заплаха. — Ти искаш мене, а не Фиона.
— Фиона е моята защита — озъби се Брита. — Знам, че няма да постъпиш милостиво с мене, затова се погрижих да напусна бойното поле, ако започнем да губим. Един дракар, снабден с всичко необходимо, с моряци и екипаж ме чака във фиорда. Вземам Фиона с мене. Тя е моята гаранция, че ще си отида по живо, по здраво.
— Пусни я и ще ти позволя да се качиш на дракара — предложи Торн.
— Не. Вещицата остава с мене. Тя е моето злощастие още откакто я видях. — Брита дръпна Фиона към фиорда, все така притискайки камата към гърлото й.
— Ще я освободиш ли, когато стигнеш фиорда? — извика Торн след нея.
— Може би — каза лукаво Брита. — Не се опитвай да ме следваш. Ако те видя зад себе си, ще убия вещицата.
Докато говореше, Брита се отдалечаваше, влачейки Фиона. Когато изчезна сред дърветата, Гарм, Арен и Туролф се втурнаха след нея. Торн ги спря с една дума.
— Не! Брита е в отчаяно положение и е много опасна жена. Няма да се поколебае да убие Фиона, ако тръгнем след нея. Аз тръгвам сам. Стойте тук и довършете битката.
— Битката е спечелена — каза Туролф — Роло е мъртъв, а хората му скоро ще идат при него във Валхала. Победата е наша.
Вниманието на Торн бе насочено към мястото, където Фиона и Брита бяха изчезнали в гората. Той почти не чу думите на Туролф. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен.
Интуитивно разбра, че щом Брита качи на дракара Фиона, той вече няма да я види. Собственият му дракар беше закотвен наблизо, но на борда му нямаше нито провизии, нито готов да го управлява екипаж.
— Тръгвам след тях — каза той с мрачна решителност. — Никой няма да ми вземе Фиона.
Фиона с все сили се мъчеше да се освободи от Брита, но не постигна нищо. Викингската жена буквално я влачеше по горската пътека и Фиона само можеше да мести краката си, за да остане права. Знаеше, че ако падне на земята, Брита ще я убие.
— Побързай — подканваше я Брита, бодейки я с камата, за да подчертае думите си. — Твоят любовник няма да стои мирен. Без съмнение вече е по петите ни.
— Пусни ме — замоли я Фиона. — Той ще те остави да заминеш на спокойствие, ако не ми направиш нищо.
Суровият смях на Брита беше изпълнен с презрение.
— Ако мислиш така, значи не познаваш Торн Безмилостния. Не забравя и не прощава.
Пътеката, по която вървяха, беше добре отъпкана, използвана често от хората от домакинството на Роло, както и от пътници. Тя водеше право към фиорда и към мястото, където беше закотвен дракарът на Брита.
Вратът на Фиона кървеше от множеството малки убождания, когато стигнаха фиорда. Тя видя плиткия кораб да се полюшва леко върху вълните и сърцето й затуптя от страх. Знаеше, че щом се качи на борда, животът й е в опасност.
Моряците, които Брита беше наела, ги видяха и се разтичаха. Спуснаха въжена стълбичка в дълбоката до коляно вода и един мъж слезе долу, за да я държи на място.