За щастие стихията бе пощадила флагманския кораб на Торн и още два дракара. Но други два бе изтръгнала от котвите, запратила върху скалите и раздробила на парчета. На следващия ден Торн започна да пълни с провизии оцелелите кораби и да събира екипаж за предстоящото пътуване до Ман.
За голяма радост на Фиона треската на Миста мина след два дни, а ръката й показваше окуражаващи признаци на подобрение. Гарм и Туролф вдигнаха лагера и след продължително сбогуване потеглиха за Берген. Същия ден морето изхвърли на брега дракара на Брита. Мачтите му бяха пречупени, платната на червени и бели ивици — разкъсани на парчета. Торн и Арен работеха нещо на „Гарванът на Один“, когато дракарът изплува тайнствено от мъглата. Те веднага оставиха работата си и се покатериха на борда му. Не бяха очаквали да ги посети призрачен кораб, но точно това намериха.
Никъде нямаше признаци на живот. Доказателствата, че е пострадал от скорошната буря, се въргаляха навсякъде. Явно хората са били пометени през борда. Торн искаше да вярва, че Фиона няма нищо общо с това, но сърцето и умът му говореха друго. Дори тя да не си спомняше нищо, той беше убеден, че Фиона е проклела Брита.
— Какво е станало според тебе? — запита Арен любопитно.
— Никой кораб в открито море не може да оцелее в такава буря, каквато имахме преди две нощи — каза Торн. — Това е тъжен, но заслужен край за Брита. Тя се опита да унищожи всичко, което обичах, и си навлече божия гняв.
Изведнъж той почувства остра нужда да види скъпото лице на Фиона. Да я притисне до сърцето си. Да й каже, че я обича. Не пожела да обясни нищо на Арен, просто се обърна и се отдалечи.
Нямаше нужда да казват на Фиона за смъртта на Брита. Тя тъкмо подреждаше топовете плат, които бе намерила в къщата, и подбираше онези, от които искаше да ушие нови туники за себе си и за Торн, когато получи видение.
Отначало не виждаше нищо, само тъмнина. Черна, задушаваща тъмнина. Бореше се да си поеме дъх. Сякаш отново преживяваше страшната си среща със смъртта. Изведнъж булото на тъмнината се вдигна и я заслепи ярка светлина. Видя се застанала на дъното на морето. Водата я обграждаше, но това не й пречеше да диша. Безжизнена женска фигура заплува към нея с широко отворени невиждащи очи. Беше Брита, оплетена в гъсти водорасли, дългата й руса коса се носеше около нея в призрачната тишина.
Фиона извика сепнато и падна върху топовете плат. Така я намери Торн, облегната на един топ яркочервена коприна, с бяло като пресен сняг лице.
— Фиона, какво има? Болна ли си?
Тя поклати глава.
— Нищо ми няма.
— Имала си видение — каза Торн убедено. — Искаш ли да ми разкажеш?
— О, Торн. — Той протегна ръце и тя се сгуши до него. — Наистина имах видение. Брита е мъртва.
— Да, права си, любов моя. Приливът донесе дракара й, празен и опустошен. От бурята. Всички на борда са загинали. Това ли видя?
— Видях само Брита. Носеше се по дъното на морето.
Той целуна треперещите й устни.
— Това е волята на бога, любов моя.
Наистина го мислеше, макар че навеки щеше да запомни тази гледка — Фиона, проклинаща жената, която се бе опитала да я убие. Божията воля или заклинанията на една магьосница, това нямаше никакво значение за него. Както и да е, Брита беше наказана. А той никога нямаше да сподели с Фиона подозренията си. По-добре тя да не помни нищо.
Изведнъж Фиона осъзна какво е изрекъл Торн.
— Да не искаш да кажеш волята на Один? Или на Тор? Разбра ли, че току-що се позова на моя християнски бог?
— Да, знам добре какво казах. Когато се бях простил с всякаква надежда да те намеря жива в студените води на фиорда, се помолих на моите богове да те спасят. Но те решиха да не ми отговорят. Тогава от отчаяние се помолих на твоя християнски бог и му обещах да стана християнин, ако той те върне при мене. След миг ти буквално изплува в прегръдките ми.
Фиона го загледа с върховно неверие.
— Сигурен ли си, че искаш да приемеш моя християнски бог?
— Да, аз винаги държа на обещанията си. Сега, като си помисля, може би това е било намерението на Бран. Защо иначе бих позволил на една обикновена робиня да ме накара да се оженя за нея, когато можех да я взема по собствена воля — ако не е било, така определено от някаква висша сила? Никога нямаше да потърся християнски свещеник да извърши церемонията, ако не е било съдено да стана християнин. И защо ще оставям родината си, за да се заселя на остров Ман, ако бог не е пожелал това?
Фиона го прегърна с грейнало лице.
— Обичам те, господарю викинг. Ще живеем щастливо на Ман. Бран ми го обеща.
— Обичам те, магьоснице — отвърна й той нежно. — Винаги съм те обичал. От първия миг, когато те видях, бях омагьосан. Никога няма да се откажа от тебе. Ще трябва да понасяш присъствието ми, докато смъртта ни раздели.