Фиона извика изненадано, когато той я грабна на ръце и я отнесе в спалнята им. Затръшна вратата с ритник и я пусна полека да се плъзне до твърдото му тяло, докато краката й накрая докоснаха пода. После започна да я съблича бавно, с неописуемо удоволствие.
— Посред бял ден е — каза Фиона изчервена. — Какво ще си помислят хората?
— Че искам съпругата си и не мога да чакам идването на нощта, за да я имам. Ще ми откажеш ли?
Никога няма да ти откажа — изрече пламенно Фиона, откопчавайки токата на туниката му, за да я остави да се плъзне надолу по тялото му. — Искам те, Торн Безмилостни. С цялото си сърце.
Двамата паднаха на леглото от кожи, с преплетени ръце и крака, а сърцата им биеха като едно. И двамата бяха готови, жадни да вкусят любовта си. Фиона разтвори крака и Торн се вмъкна между тях. Ръката му се спусна към влажната й плът, за да я подготви за влизането му. Той изстена и цял се разтърси, когато тя обля ръката му със сладкия си сок. И с вик на чиста, раздираща страст се гмурна в нея.
Започна да я люби нежно, яростно, властно. Докара я до ръба на лудостта, а после я остави да се върне бавно в действителния свят. Когато и двамата едновременно достигнаха блаженото място на непоносимо вълшебство, от устата й се изтръгна един-единствен вик:
— Торн!
ЕПИЛОГ
Остров Ман, след две години
Дори вик на чайка не нарушаваше предутринната тишина на този ленив летен ден. Нямаше кой да види малката флота дракари, които пристанаха до брега край селото. Нямаше кой да посрещне уморените пътешественици, които слязоха на брега и потеглиха по виещата се пътека към селото.
Фиона се събуди рано тази сутрин, със сърце, изпълнено с радост, излезе и се вгледа в разкошните зелени хълмове и безкрайната, вълшебна родна земя. Две години бе отсъствала от дома си и всеки ден, който споделяше със своя любим викинг, бе благословен с щастие. Беше се върнала на Ман, за да завари баща си жив и здрав, а народа си преуспяващ под управлението на викингите.
Напрегнатият мир между баща й и Торн се бе превърнал в трайно приятелство. Не след дълго Адеър се научи да цени своя зет викинг заради железния му характер и непоколебима смелост. Раждането на първия им син бе заздравило връзката между нейния народ и викингските му покорители. Фиона беше бременна, когато стъпи на Ман, и пет месеца след това роди сина си Бран. А само преди четири месеца бе дарила Торн с още един син — Брет.
Земята, на която се бе установил Торн, беше плодородна и богата и дори да му липсваха военните набези, външно това не личеше. Понякога пътуваше до други страни с цел търговия, но рядко оставаше по-дълго време.
Размислите на Фиона бяха прекъснати, когато забеляза Торн да идва откъм плевнята. Тя тръгна насреща му.
— Рано си станала тази сутрин — каза той и я целуна въодушевено.
— Обичам това време от деня. Току-що нахраних Брет и го сложих пак да спи. Бран още не се е събудил. Ти свърши ли си работите?
Той й се усмихна широко.
— Готова ли си да се върнеш в леглото? Имаме ли време?
Тя му отправи съблазнителна усмивка.
— Винаги има време, но не и тази сутрин. Чака те изненада, викинг. И исках да те предупредя.
Усмивката му изчезна.
— Изненада ли? Знаеш, че не обичам изненадите.
— Тази ще ти хареса.
Торн пребледня.
— Имала си видение. Не мисля, че някога ще свикна с тази келтска част от тебе, която може да вижда разни неща.
— Ела на плажа с мене.
— Какво ти става, жено? Имаме работа… децата…
— Слугите могат да се погрижат за къщата. Няма да се бавим, обещавам.
— Как мога да ти откажа нещо, любов моя? Много добре, води ме където искаш.
Срещнаха новодошлите на гребена на хълма. Отначало Торн помисли, че убежището им е нападнато, и посегна към меча си, но твърде късно осъзна, че тази сутрин не го беше запасал. Впрочем, това му се случваше много рядко.
Бутна Фиона зад себе си, а после се поотпусна, оставайки все пак нащрек, когато забеляза, че в групата има жени и деца. Немалко се изненада, когато една от жените видя Фиона и я извика на висок глас. Фиона излезе иззад гърба му и хукна да я пресрещне.
Рика!
Торн се взря с растящо изумление в приближаващите хора и разпозна брат си и почти всички бойци, които бе оставил в родината. Затича се към Фиона и Рика, които стояха на пътеката, плътно прегърнати.
— Това ли е изненадата? — запита той.
— Да, не е ли чудесно?
Туролф се озова при брат си и двамата едва не паднаха на земята, докато силно се тупаха по гърбовете и си стискаха ръцете.