Фиона не можеше повече да понася това мъчение. Хвана с две ръце дългата му руса коса и дръпна с всичка сила. Той изстена и изруга. Тя се опита да се освободи от ръцете му. Но той стоеше непоклатим, много по-силен от нея. Огромна маса мускули, жили и решителност. Когато започна да я накланя надолу, за да я положи на палубата, тя яростно протестира.
— Боже, помогни ми! Не, пусни ме!
— Ти си моя робиня, Фиона, и ще те имам сега.
Господ сигурно бе чул молбата й, защото палубата се наклони под краката им и водата, плиснала в палатката, едва не ги отнесе. Блесна светкавица. Вятърът виеше яростно. Корабът се люшкаше между вълните, катереше се по гребените им, хора и сандъци се плъзгаха по мократа палуба.
— Тор да ни пази — изкрещя Торн и прониза Фиона с мрачен поглед. — Вярно е! Ти наистина си магьосница. Призова тъмните сили против нас.
Колкото и да беше стресната, Фиона все пак се досети, че Торн просто й дава в ръцете начин да запази невинността си. Замоли се да получи прошка и излъга:
— Ако така мислиш, тогава да, вярно е.
Торн пребледня, но нямаше време да размисли над последиците от нейния отговор. Викаха го на носа. Той беше единственият на борда, който можеше да ги преведе безопасно през бурята.
— Не сме свършили още с тебе, Фиона — предупреди я той на тръгване.
— Добре направи, че се съпротивляваше, дъще.
Тя погледна надолу към Бран. Той не спеше, както бе смятала. Очите му бяха отворени и пламтящият му поглед се спря на лицето й.
— Ти си чул?
— Да. И видях. Точно както предсказвах. Викингът вярва, че ти си го омагьосала, но тук има нещо повече. Той е корав мъж, Фиона. Предстоят ти трудни моменти с него. Но един ден Торн Безмилостния ще прозре стойността ти и ще отвори сърцето си за тебе.
— Не! Не искам това. Защо, Бран? Защо трябва да е викингът? Има ли нещо, което мога да направя, за да променя съдбата? Не искам този викинг. Той е много силен, много едър, много… мъжествен. Той иска да ме направи своя курва.
— Когато се изпълни времето, ти ще станеш всичко за него, Фиона.
И преди тя да се усъмни в тази странна забележка, сънят отново го обори.
Фиона се замисли над думите на Бран. Как може да стане всичко за Торн, когато той вярва, че тя е магьосница? В това нямаше никакъв смисъл. Викингът се беше появил изневиделица преди една година. След кратката им среща беше изчезнал. После се беше върнал, за да разруши спокойния й дотогава живот. Какво го беше довело отново тук, запита се тя. Със сигурност не и някакви брътвежи за вещици и магии. Въздъхна и се намести до Бран, вслушана в рева на бурята, която бе също толкова яростна, колкото и атаката на Торн срещу сетивата й.
След седмица дракарите пристанаха на западния бряг на Шотландия. Влязоха в устието на една река, воините издигнаха палатки на пясъка, напълниха меховете с вода, приготвиха вечеря от прясно уловен дивеч и отплаваха на следващата сутрин, без да срещнат жива душа. Фиона и Бран бяха в една палатка. Пазачите, им, които ги гледаха със страх и отвращение, мърморейки, им донесоха храна. Тя знаеше, че викингите я обвиняват заради честите бури, които ги бяха връхлитали, и че много им се искаше Торн да я беше убил.
Дните минаваха. Морето беше все едно и също, без никакви промени, с изключение на силните дъждове и бури. Дракарите спряха за кратко на остров Скай и на Оркнейските острови, за да налеят прясна вода и да попълнят запасите от месо. На Скай Улм ограби един намиращ се наблизо манастир и докара злато, сребро и пленници. Струпаха плячката под дъските на палубата, а пленниците бяха разпределени на останалите четири дракара.
Фиона изпита жал за горките монаси, които без съмнение щяха да бъдат продадени в робство от тези жестоки морски разбойници. Опита се да не мисли за съдбата им, защото това правеше собственото й бъдеще ужасно непредсказуемо.
Преди да напуснат Оркнейските острови, Торн каза на Фиона, че следващото слизане на сушата ще е в родния му край.
— Пригответе се, роби — предупреди ги той. — Баща ми и брат ми няма да ви посрещнат дружелюбно. Ще ме сметнат за луд, че съм ви довел в дома ни. Мога само да гадая какво ще каже годеницата ми.
— Ти си сгоден? — запита Фиона, чудейки се защо се изненадва.
Повечето мъже на възрастта на Торн бяха женени или сгодени.
— Да. Ще се оженя за Брита Русокосата. А ти защо не си омъжена? Годините ти са достатъчно, за да имаш няколко деца да се държат за полите ти.
Фиона се изчерви. Това беше вярно. Повечето момичета се омъжваха на тринадесет години, а на двадесет, на колкото беше тя сега, вече бяха дали на съпрузите си по няколко синове и дъщери. Но Адеър не беше настоял тя да се омъжи, когато дъщеря му беше изказала желанието си да остане неомъжена и да продължи да се учи от Бран. Освен това от всички мъже, които й беше представил баща й, тя не беше харесала нито един. Фиона мислеше, че Адеър по-скоро би желала тя да си остане край него, за да облекчава самотата му, след като майка й бе умряла.