Фиона пребледня.
— Не. Аз не съм магьосница. Погледни в сърцето си и виж каква съм наистина.
Устните му бяха много близо до нейните, когато той изрече:
— Когато погледна в сърцето си, виждам повече, отколкото бих искал да видя.
4
Фиона откъсна поглед от съблазнителното обещание, което блестеше в горещите сини дълбини на очите на Торн. Спомни си пророчеството на Бран и й се прииска да побегне толкова бързо и толкова далече, колкото можеха да я отнесат краката й. Немислимо беше нейното бъдеще да е обвързано с този яростен пират и варварин. Как можеха ръцете му, облени в кръвта на невинни души, да карат плътта й така да тръпне и да пламти? Как можеше тя да гледа твърдите му устни и да иска той да я целуне? Господ да й помогне, защото тя бе изпаднал в опасност и можеше да остави душата си на дявола.
Торн почувства как Фиона се отдръпва от него и бързо се свести. Устата му беше толкова близо до нейната, че чувстваше лекия й дъх на устните си. Какво, в името на Один, правеше сега с нея? Изруга и я отблъсна, осъзнавайки, че ги наблюдават.
— Брита е права — каза той грубо. — Не можем да влезем в къщата. И двамата трябва да идем първо в банята.
Той викна на една робиня, която вадеше вода от кладенеца:
— Донеси чисти дрехи в банята, Тайра, ще се изкъпя, преди да вляза в къщата. Донеси нещо за обличане и за новата ми робиня. Дрехите й са твърде хубави като за робиня.
— Да, господарю — каза Тайра и се отдалечи. — Добре дошъл у дома — подхвърли през рамо красивата девойка.
— Тук имате баня? — запита Фиона.
Досега беше смятала, че викингите не се къпят.
— Да, и то доста хубава. — Торн посочи към една малка кръгла колиба. — Ваната е достатъчно голяма за двама.
Очите на Фиона се разшириха.
— За двама ли?
— Да не си глуха, момиче? Ела, първото ти задължение ще бъде да ме изкъпеш.
Торн хвана ръката й и я повлече към колибата. Вратата беше отворена и той я бутна вътре.
Помещението нямаше прозорци, беше тъмно и пълно с изпарения. Единствената светлина идваше от огъня, който гореше под огромния казан с кипяща вода. Огромна дървена вана бе разположена по средата на колибата, Фиона погледна замечтано към нея, копнеейки да полежи дълго в нея… сама.
След миг трима роби влязоха в колибата и започнаха да пълнят ваната с равни количества топла и студена вода. Когато я напълниха достатъчно, Торн им махна да излязат. Тогава пристигна Тайра, носейки чисти дрехи. Сложи внимателно нещата на Торн на пейката и започна да се съблича.
— Аз ще те изкъпя, господарю.
Торн нетърпеливо махна с ръка.
— Не и този път, Тайра. Фиона ще ме изкъпе.
Фиона изведнъж осъзна, че Тайра и Торн говорят на галски и че девойката навярно е дошла тук от нейната родина.
— С радост ще отстъпя задачата си на Тайра — изрече тя и й се усмихна.
Може би щяха да станат приятелки. Би й харесало.
— Не — изрече рязко Торн. — Тайра ще помага на баща ми и брат ми. Фиона, ти ще имаш задължението да къпеш мен.
Тайра отправи към Фиона поглед, изпълнен с ненавист, и това попари надеждите й да се сприятели с красивата робиня.
— Ако тя не ти хареса, господарю, аз с радост ще те обслужа.
И изхвръкна навън с развяваща се край стройните й глезени пола.
— Ти благородник ли си? — запита Фиона. — Така ми се стори от обръщението й.
— Да. Баща ми е ярл, това по вашему е граф. Той е фаворит на крал Харалд Светлокосия. Помогни ми да се съблека, водата изстива.
— Не, господарю — изрече тя с тон, от който далеч не лъхаше покорство.
— Не ме ядосвай, момиче. — Той вдигна крак на пейката и я накара да коленичи пред него. — Развържи ми сандалите.
Фиона изскърца със зъби и се подчини. Когато свърши, се изправи и зяпна от учудване, като видя Торн да сваля наметалото и туниката и да ги хвърля настрана. Гол, той беше още по-страшен за нея, отколкото облечен. Светли, златисти косми покриваха гърдите му и се сгъстяваха в тъмна пътека по слабините. Тялото му бе набраздено от белези, някои стари, други пресни, все още набъбнали. Дебели жили, подобни на въжета, изпъкваха под загорялата кожа на ръцете и тялото му. Краката му бяха дълги и яки, образец на здравина и мощ. Никъде по огромното му тяло нямаше и капчица тлъстина. После погледът й се спря върху неговата мъжественост и тя пребледня. Той беше в състояние на пълна възбуда. Тя отмести очи.
Торн като че ли не забеляза накъде е отправен погледът й, докато се наместваше във ваната и въздишаше доволно.
— Ела — каза той и я повика с пръст. — Водата е чудесна.
— Ще почакам, докато свършиш — отвърна Фиона.