Той се зарови дълбоко в нея, търсейки и намирайки търсеното. Отдели лице от гърдите й.
— Ти си девствена.
В гласа му се долавяше нотка на доволство.
Тя не отговори. Не можеше.
Изведнъж той я извади от ваната и я отнесе на пейката.
— Ще взема твоята девственост, Фиона. Това е цената, която искам, заради това, че ме омагьоса.
Коленичи пред нея, приковал горящия си поглед към розовите й пълни устни. Мислите му се завъртяха като подхванати от силен вихър, когато си представи какви еротични удоволствия можеше да му даде тя с тази разкошна уста.
Ръката му се върна към тайното й място, а устата отново откри зърната й и той започна да милва стегнатите розови пъпки с език. Пръстите му галеха скритата й нежна плът, влизайки и излизайки, и палецът му откри едно толкова чувствително място, че тя цялата се разтърси под ръката му.
— Не прави това ужасно нещо.
Гласът й трепереше от страх. Тя не знаеше какво става с нея.
— Нищо не съм направил, само изпитвах страстта ти. Задъханото ти дишане и треперенето на тялото ти много ми харесват. Може да си дребна на ръст, но преливаш от страст. Да, Фиона. Ще имам твоята страст, цялата — заяви той дръзко. — А сега ще свършиш. Заповядвам ти.
Фиона нямаше представа за какво говори той. Само знаеше, че се разпада, натрошена на милион парчета, докато най-сладката болка, която някога бе изпитвала, я пронизваше от край до край. Шокът я остави почти безчувствена. Чу Торн да вика името й някъде от много далече, но нямаше сили да му отговори.
Той се отпусна назад на петите си, стреснат от реакцията на Фиона. Беше имал безброй жени. Някои набързо, други след внимателно проучване, но рядко беше виждал жена, която да притежава такава невинна страст като Фиона. Запита се как ли щеше да реагира тя, когато влезе в нея и я доведе до кулминацията със своята мъжественост, а не с пръстите си. Нямаше търпение да разбере това. Не си спомняше някога да се е възбуждал повече или да е бил така готов да вземе някоя жена.
Щеше да я вземе когато и да е — през деня или през нощта, когато го връхлети подтикът да я притежава, реши той. Щеше да тържествува над свежата й плът, докато магията й изгуби власт над него; а после щеше да я продаде на Роло. Насочи се нападателно към нея, но една страшна мисъл му мина през ума.
Ами ако магията й стане още по-силна, след като я вземе? Ако тя никога не му омръзне? Ами ако остане завинаги омагьосан? Ами ако…
Имаше много несигурност и страшни последствия, над които да мисли. Здравият разум му казваше, че трябва да се съпротивлява на неуловимата й съблазън и да се бори, за да се освободи от магията й. Щеше да му е необходима забележителна сила на волята, но само един слаб мъж би се оставил тя да го изкуси със сладостта на тялото си и със съблазнителните си виолетови очи. Изправи се, изпаднал в силни колебания.
Очите на Фиона бяха замъглени, а погледът й — празен. Тя знаеше какво иска Торн и се боеше от болката, която щеше да предизвика насилственото влизане на този исполински викинг. Почувства го да се отмества от нея и се вгледа смутено в него.
— Облечи се! — заповяда той рязко. — Едва не се поддадох този път, но няма да те оставя да ми вземеш душата.
Взе една дреха от пейката и й я подхвърли.
Фиона погледна туниката, направена от груб, домашно тъкан кафяв плат, и набърчи нос.
— По-добре да облека собствените си дрехи.
— Ще носиш дрехи, предназначени за робите ми.
Той облече богати одежди, достойни за благородник, и я зачака да навлече туниката. Когато тя се поколеба, Торн я грабна от ръцете й и я нахлузи през главата й. Грубата дреха увисна върху дребното й стройно тяло като чувал, дращейки нежната й кожа. Той измъкна колана й от купчината мръсни дрехи и го закопча на талията й.
— Ела, Тайра ще ти обясни какви са задълженията ти. Никой друг роб не говори галски. Предлагам ти да се сприятелиш с нея.
Фиона се съмняваше, че Тайра ще я приеме като приятелка. Благодари на бога, че имаше Бран. Без него нямаше да си има никого. Излезе след Торн от задимената баня и се озова под ярките слънчеви лъчи. Първият човек, когото видя, след като очите й свикнаха със светлината, беше Бран.
Очите му светнаха, когато я съзря.
— Добре ли си? — запита той, бързайки да я приветства. Изгледа укорително викинга, когато видя каква груба дреха е облякла Фиона. — Да не ти е направил нещо лошо, дете?
— Зле ли ти изглежда? — запита грубо Торн. — Ние не смазваме робите си, те са твърде ценни. Освен ако — добави заплашително — не направят нещо, което заслужава наказание. Влезте вътре и двамата. Ще получите храна и вода, ако сте гладни. Ние не морим робите си от глад.