Вътрешността на къщата изненада Фиона. Цялата дървения в дългата зала беше резбована, боядисана и варакосана. Изящно бродирани тъкани висяха по стените. Въздухът беше задимен и наситен с миризма на готвено. В средата на голямата зала имаше огнище, в което гореше буен огън; дълъг димен стълб се изкачваше към тавана и излизаше навън през една дупка в него. Над огъня висеше окачен гигантски казан, наглеждан от един роб, чието задължение беше да не оставя яденето да загори. Други роби сновяха около дългата маса, където скоро щеше да бъде поднесена вечерята.
По пейките покрай двете дълги стени на залата седяха мъже, увлечени в разговори и игри. Но всички прекратиха заниманията си, когато Торн влезе в залата заедно с Фиона и Бран. Той махна на Тайра. Тя веднага побърза дойде при него.
— Оставям Фиона засега на твоите грижи — каза й Торн. — Ти говориш нейния език; научи я какви са задълженията й тук.
Тайра наведе глава в знак на покорство.
Торн се запъти към брат си и баща си, без да се обърне повече. Сякаш съвсем забрави за Фиона. Но това съвсем не беше така. Той си спомняше всичко, което бе станало в банята. Никога досега никоя жена не го бе обсебвала така, никога не се бе наслаждавал толкова много на онова, което тя можеше да му даде. Трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да се измъкне от властната магия на Фиона.
Щеше да я има, да, но както той реши. Когато обособеността му намалее и може да я прецени обективно, без да губи част от себе си, за да я вземе. Беше силен мъж, способен да устои на вълшебствата на Фиона. Мъдро решение беше да я направи своя робиня, помисли той. Щом добиеше контрол над нея, вълшебната й сила щеше да намалее и той щеше да се освободи от магията.
Фиона научи много неща за първите си часове като робиня. Робите се отнасяха почтително към своите господари. Робините държаха главите си наведени, поведението им беше скромно, но това не означаваше, че по-смелите не поглеждаха Торн и брат му с възхищение и лъстиви помисли, Фиона добре осъзнаваше, че надменният й викингски господар е забележителен мъж, и се закле никога да не прави така, че да остава насаме с него. Това, което се бе случило в банята, й бе показало, че когато стане дума за него, силата на волята й се губи. Не че имаше кой знае колко голям избор.
Торн беше твърде опитен за нея. Тя реши при първа възможност да се посъветва с Бран. Ако Торн беше нейното бъдеще, тя трябваше да го научи да я уважава, да се отнася с нея не като със своя собственост, а като с жена, която трябва да бъде оценявана сама по себе си. Но как би могъл той да бъде нейното бъдеще, щом беше сгоден за Брита?
Торн наблюдаваше Фиона с ъгъла на окото си, гледаше я как се движи из залата. Походката й беше грациозна и плавна въпреки грубата туника, с която беше облечена. Той усети, че се втвърдява, когато си представи това съвършено тяло под бодливия домашно тъкан плат. Намръщи се, когато видя Тайра да побутва и смушква Фиона, за да я накара да побърза. Можеше да си представи какви синини остават по бялата й кожа, но трябваше да се въздържи и да не се скара на Тайра. Не биваше да показва пристрастие към някой от робите.
След миг в залата влезе Брита и като по даден знак всички заеха местата си край дългата маса. Яденето се състоеше от овнешко и говеждо печено, поднесено на едри късове върху блюдата, освен това имаше варени яйца, пушена риба, хляб, намазан с прясно масло и мед.
Торн загледа как Фиона носи голяма кана с бира към масата и пълни роговете за пиене. Когато наля бира в неговия рог, горещият му поглед се спря върху нея и той видя как ръката й затреперва. Торн се усмихна, приятно му беше, че може така явно да я развълнува.
Страхувайки се, че Фиона може да разлее бирата по него, той я хвана за китката и взе каната от нея.
— Ти си изморена, върви да ядеш при Бран. Пътуването от Ман беше дълго и трудно. Ние не преуморяваме робите си. Можеш да се заемеш със задълженията си утре сутрин.
— Защо така глезиш тази жена, Торн? — запита Брита, хвърляйки суров поглед към Фиона. — Тя е само една робиня.
— Робите са ценни. Тя струва цяло състояние, ако реша да я продам.
Роло се обади от другата страна на масата:
— Аз я искам, Торн. Кажи цената.
Туролф го чу и се включи в разговора.
— Продай я на Роло, братко. Нека той се справя с нейната магия.
— Аз не вярвам в магии — изсмя се Роло. В очите му се появи сластен блясък. — Освен това — добави той грубо — малко магия в леглото ще ми дойде много добре.
Забележката му предизвика гръмък смях от сътрапезниците, край масата заваляха разни недвусмислени намеци.