— Не можеш да откъснеш очи от нея — обади се Улоф. — Наблюдавах те по време на вечерята, не виждаше никоя друга освен нея.
— Брита е ревнива жена — обади се и Роло. — Не ти завиждам, ако решиш да задържиш Фиона. Склонен съм да повярвам, че наистина си омагьосан. Може би трябваше да послушаш баща си и да убиеш тази жена.
— Ако убия Фиона, това няма да поправи нещата — възрази Торн. — Трябва да я убедя да свали магията по собствена воля. Уморен съм, лека нощ — каза той и се изправи.
Излезе от залата, без да поглежда към Фиона, докато минаваше край пейката, на която спеше тя.
Фиона се събуди със силно трепване. Нямаше представа какво я е събудило. Вслуша се в звуците на нощта, в хъркането на мъжете и бълнуването им и реши, че няма нищо. Пейката беше неудобна и на нея й беше студено. Огънят в огнището бе догорял, а не й бяха дали и никаква завивка. Погледна към Бран и видя, че той спи дълбоко недалече от нея, явно без да усеща студа. Изведнъж една ръка затисна устата й и тя едва не полудя от страх.
— Не се плаши — прошепна някакъв глас на ухото й. — Излез навън с мене, искам да поговорим.
Фиона поклати глава и се опита да ухапе ръката, която й пречеше да извика. Позна гласа на Роло — не искаше да ходи никъде с него.
Без да обръща внимание на съпротивата й, той я смъкна от пейката и я понесе покрай спящите роби, извън залата. Пусна я на земята и махна ръка от устата й едва когато стигнаха доста далече от къщата.
— Какво искаш? — изсъска гневно Фиона. — Нямаш право да ме измъкваш от леглото ми.
— Защо не си в леглото на Торн?
— Защо? Защо трябва да съм в леглото му?
— Ако беше моя робиня, щеше да си в моето легло. Не можах да заспя, мислех само за тебе. Ти лежеше в другия край на залата и чувах как шумоли дрехата ти, когато се обръщаше насън. Разбрах, че няма да имам покой, докато не те взема.
Той я дръпна към себе си. Тя беше като играчка в огромните му ръце, безсилна пред великанската му сила. Започна да се бори с него, но безуспешно. Черно отчаяние се спусна над нея, докато той я накланяше все повече към земята. Тя се замоли за избавление, но се боеше, че никой няма да й дойде на помощ. Беше сама в този чужд свят на гиганти и варвари.
Торн не можа да заспи. Мислите му все се отклоняваха към Фиона, която спеше в залата сред другите роби… и към Роло. Спомни си, че не й бяха дали никакво наметало или одеяло за защита срещу студа, и реши да поправи този пропуск. Стана, уви се с коженото си наметало, намери едно одеяло и излезе от малката стаичка, която му служеше за спалня. Стигна до залата и намери мястото, където спеше Фиона. Сепна се, когато видя, че я няма. Разтърси Бран, за да го събуди.
— Къде е Фиона, старче?
Бран погледна празната пейка, после отново към Торн. Загрижено набърчи чело.
— Не знам, господарю.
— Мислех, че си вълшебник. Вълшебниците знаят всичко. — Той сграбчи туниката на Бран в мощния си юмрук и го разтърси, сякаш беше купчина парцали. — Къде е тя?
Очите на Бран се замъглиха, докато гледаше някъде покрай Торн, към вратата.
— Върви, господарю, тя има нужда от тебе. Бързай.
Торн се вгледа в Бран, опитвайки се да разбере какво означават думите му. След миг разбра и очите му блеснаха. Отметна Бран настрани и се хвърли към вратата. Навън беше тъмно. Долови някакво движение до постройката, където държаха сечивата, и се отправи натам. В следващия миг се впусна в бяг.
Фиона омекна в ръцете на Роло, правейки се, че му се подчинява. Веднага щом се поддадеше на заблудата, тя щеше да го ритне в слабините и да избяга. Задави се, когато той нададе триумфален вик и залепи устата си в нейната. От целувката му й се повдигна. Замоли се да има малко сила, за да го нарани сериозно, и дръпна коляното си назад, готвейки се за удара.
Торн — нейният спасител — се появи като че ли от небето.
— Какво, в името на Локи, става тук?
Роло я пусна така внезапно, че тя падна
— Ти си гост в моя дом, Роло, Човек не злоупотребява с гостоприемството на домакина си. Мислех, че съм напълно ясен, като казах, че никой друг освен мене не може да докосва Фиона.
Роло вдигна рамене.
— Нямам никакво извинение, Торн. Не знам какво ми стана. Моля за прошка.
Торн обаче не се укроти, Фиона стана и отстъпи назад пред яростта му, която поради някаква причина като че ли беше насочена не само срещу Роло, но и срещу нея.
Властният му поглед я прикова на място. А думите му я зашеметиха:
— Трябваше да се сетя, че ще се опиташ да омагьосаш и брата на годеницата ми, Фиона. А след това може би брат ми и баща ми, така ли? Колко мъже искаш да страдат по тебе?