5
Фиона загуби дар слово. Обвинението на Торн беше толкова неоснователно, че й се прищя да избухне в смях. Но веселието отстъпи пред гнева. Накрая тя си възвърна способността да говори и реши да отвърне с такава нелепост, каквато представляваше и самият му въпрос.
— Колко интересна мисъл, господарю. Съмнявам се, че ще успея да накарам всички мъже да въздишат по мене, но със сигурност мога да си изпробвам силите и да опитам, нали? — изрече тя със сладък глас, като нарочно го гледаше под кръста.
Торн замря. Нищо не трепваше по лицето му, само един мускул играеше в ъгъла на устата му. Това трябваше да послужи като предупреждение за Фиона, но тя беше твърде ядосана, за да го забележи.
— Ако цениш живота си, предлагам ти да ограничиш магиите само върху един мъж. Не беше добра идея да примамиш Роло тук навън. Ти си моя собственост, Фиона. Докато не те освободя от робството или докато ти не ме освободиш от магията си, не поглеждай друг мъж.
— Надменността ти ме отвращава — изрече разгорещено Фиона. — Ако можех да правя магии, щях да превърна тебе и Роло в жаби. Всички викинги са варвари. Роло ме изнесе тук против волята ми. Само благодарение на бога се спасих от него.
Торн се извърна рязко към Роло.
— Вярно ли е това? Против волята й ли я доведе тук?
— Не. Фиона ме примами, също както и тебе на своя остров. Събудих се от дълбок сън и почувствах погледа й върху себе си. Чух мамещата й песен и реагирах инстинктивно.
— Той лъже! — изсъска Фиона.
— Остави ни сами, Роло — каза Торн. — Аз ще се разправям с моята робиня.
Роло се отдалечи бързо, зарадван, че е избегнал гнева на Торн.
— Ела с мене — каза Торн и хвана Фиона за китката.
— Къде ме водиш?
— Опасно е да спиш в залата при другите роби. Скоро воините ми ще започнат да се бият за тебе.
Той я повлече към къщата и я отведе в спалнята си, която се намираше в далечния край на дългата постройка, Фиона още не познаваше това отделение и се изненада, когато видя няколко врати, които предположи, че водят към отделни спални. Самостоятелните спални бяха лукс, с какъвто собствения й дом на остров Ман не разполагаше. Тя и баща й спяха в мънички ниши, отделени със завеси от залата, а всички останали спяха на пейки или на пода.
Торн отвори една врата и я бутна в стаята. Тя нямаше прозорци, но беше напълно самостоятелна и си имаше малко огнище. Сандък за дрехи беше опрян до стената, застлано с кожи легло стоеше на голия под. Стенен килим, окачен пред едната стена, внасяше малко цвят в иначе скромната обстановка.
— Щастлив си, че имаш дом със собствена спалня — каза Фиона, мъчейки се да овладее нервността си.
Защо я беше довел тук Торн? Какво искаше да прави с нея?
— Баща ми е богат човек, а и аз съм събрал доста голямо състояние. Татко построи този дом по собствени мерки. Има четири спални, по една за всеки от семейството. Брита спи в четвъртата, но само докато се оженим. После ще спи тук, в моята спалня.
— Защо ме доведе? — запита Фиона. — Искам да се върна в залата. Скоро ще дойде време да стана и да изпълнявам задълженията си.
— Задължението ти е да се подчиняваш на господаря си — каза Торн. — Баща ми беше прав, ти причиняваш по-скоро неприятности. Единствената причина, поради която си още жива, е, че твоят вълшебник ме убеди, че ако те убия, това ще донесе много нещастия на семейството ми. Но помни ми думата, Фиона, ще се освободя от магията ти. Сега лягай на леглото и заспивай.
Тя го прониза с поглед.
— Предпочитам да спя в залата.
— Не. Нямам ти вяра, когато си близо до мъже.
— Няма да бъда твоя курва.
— Не съм го искал. Вече реших, че не е добра идея да спя с тебе. Това ще е само в твоя изгода. Ти искаш да откраднеш душата ми, Фиона, а може би и сърцето ми, което никоя жена няма да притежава. Жените раждат деца, грижат се за дома и често пъти донасят голяма зестра и земи, но сърцето на викинга принадлежи на боговете, които управляват живота му. Във Валхала няма място за жени.
— Има място за всекиго на небето — възрази Фиона.
— Аз не съм християнин, нито смятам да ставам. Лягай, защото трябва да поспя. Утре призори отивам на лов с Роло и Туролф.
Фиона седна предпазливо на застланото с кожа легло и зачака на види какво ще направи Торн. Извърна глава пред ослепителната гледка на голотата му, отказвайки да я възприеме. Той изобщо не изглеждаше смутен, докато се протягаше, прозяваше и се настаняваше до нея. Зави и нея, и себе си с една кожа и се обърна с гръб. След минута заспа и даже леко захърка, Фиона се дръпна от горещото му тяло, отпусна се и потъна в сън.