Торн се събуди на разсъмване с болезнена ерекция. Фиона се бе прилепила до него. Осъзна, че я е прегърнал с две ръце и твърдата й гърда почива в дланта на едната. Другата беше положил на хълбока й. Пусна я, сякаш беше пламтяща факла, и се дръпна от нея. Изруга под нос. Дори насън тя го съблазняваше. Трябваше да я изпрати обратно в залата, да спи на твърдата пейка при другите роби, но много му хареса да се буди, държейки я в прегръдките си. Один да му е на помощ, магията й ставаше все по-силна. Или той отслабваше все повече?
Стана и се облече бързо, после разтърси Фиона, за да я събуди. Тя изстена и отвори очи.
— Събуждай се. Време е за ставане. Тайра ще ти каже какво да правиш.
Фиона стана и излезе бързо от стаята. Другите роби вече приготвяха закуската и подреждаха масите, които снощи бяха раздигнали и прибрали след вечерята. Тайра я заведе в една стая в десния ъгъл на къщата, която служеше за умивалня, и й показа къде да си измие ръцете и лицето. Когато се върна, я накараха да бърка овесената каша, докато други донасяха кани с прясно и кисело мляко и подноси с храна. Освен овесената каша на масата имаше пушена риба, твърдо сварени яйца, хляб, масло и мед.
Спящите воини се събуждаха и прииждаха към масата да се нахранят. Скоро пристигнаха Торн, баща му и брат му. Брита дойде последна. Поиска рохки яйца, препечен хляб и суроватка, Фиона се наведе да напълни калаената й чаша. Когато се приближи към нея, Брита пошушна предупредително на ухото и:
— Знам къде си прекарала нощта. Когато стана съпруга на Торн, няма да бъдеш толкова дръзка.
— Говори с годеника си — отвърна Фиона. — Аз само се подчинявам на заповедите му.
— Той хареса ли ти в леглото? — запита предизвикателно Брита. — Мъж с неговия ръст сигурно има мощно оръжие.
Фиона тъкмо се канеше да отговори с хаплива забележка, но видя Бран да поклаща предупредително глава. Затова преглътна язвителните думи и побърза да се отдалечи. Дали всички в залата я мразят, или се страхуват от нея?
Изведнъж Брита изплю току-що отпитата суроватка, стряскайки сътрапезниците си.
— Тази вещица се опитва да ме отрови! Млякото е отровно!
Фиона чу вика на Брита и се обърна към нея. Не беше разбрала думите й, но се досети, че казва нещо лошо за нея, защото всички в залата я загледаха със страх и негодувание. Някои дори бяха притиснали ръце към корема си и лицата им бяха позеленели.
— Каква е тази глупост? — изрева Торн, мятайки яростен поглед към Фиона. — Отровила ли си млякото, момиче?
— Това ли каза Брита? Отказвам да отговарям на такива смешни обвинения — заяви тя.
— Ще отговориш — възрази той. — Отровила ли си млякото?
— Не съм! Ако се бях сетила, щях да го направя — прибави тя нарочно. — Годеницата ти има силно въображение, господарю.
— Отровено е, казвам ти — настоя Брита.
За да ги успокои, Торн надигна каната и изпи млякото на един дъх. После изтри устата си с ръкав и спокойно се върна към яденето пред себе си. Не знаеше дали млякото е отровено или не, но искаше да използва случая, за да прекрати слуховете относно магическите способности на Фиона. Беше убеден, че тя има силата да омагьоса някой мъж, но не вярваше, че ще използва способностите си, за да убие някого — или жена. Когато всички видяха, че Торн не е пострадал от млякото, разговорите се възобновиха и хората продължиха да се хранят.
Улоф обаче не беше спокоен.
— Добре ли си, синко? — запита той с приглушен глас.
— Добре съм, татко. Съмнявам се, че Фиона ще иска да навреди на някого. Тя е лечителка. Използва дарбите си за добро.
— Мислиш ли, че да си омагьосан е нещо добро? — намръщи се Улоф. — Убеди ли я да премахне магията?
— Не, татко, Фиона продължава да твърди, че не ме е омагьосвала. Но истината е, че сега съм запленен от нея точно толкова, колкото и първия път, когато я видях. Трябва да вярвам, че след време ще ме освободи.
Улоф измърмори нещо под нос, но не каза нищо повече. Засега се въздържаше да изразява мнението си.
Фиона продължи да носи храна, сякаш нищо не се беше случило. Но дълбоко в себе си знаеше, че обвиненията на Брита бяха посели семената на съмнението в умовете на тези варвари. Но реакцията на Торн я учуди. Беше ли готов най-накрая да повярва, че тя не е магьосница? Постъпи много смело, изпивайки млякото, при положение че все още мислеше, че тя е надарена със страшни способности.
— Ела, седни при мене за малко — каза Бран, когато свършиха с поднасянето на храната.
Фиона го последва до пейката, където го очакваше собственото му ядене. Той беше напълнил една паница и за нея и й я подаде, когато тя се настани до него.