— Ела тук.
Гласът му не търпеше възражения, затова Фиона не посмя да спори. Викингът беше нейното бъдеще и тя трябваше да се опита да му се подчинява, докато успее да го убеди колко е ценна за него.
— Обърни се.
Тя се взря в него, после гордо му показа гърба си. След миг усети студения метал да се плъзва около врата й. Вдигна ръка, за да махне противната верига, но Торн вече я беше закопчал.
— Защо правиш това?
— За да знаят всички на кого принадлежиш. Никой няма да посмее да те докосне, докато носиш на врата си моя знак за собственост.
— Мразя го! — изкрещя Фиона, опитвайки се да я откъсне. Противната сребърна верига непрекъснато щеше да й напомня за робското й положение. Това ли искаше той? Тя никога нямаше да му го прости. Веригата я караше да се чувства дори по-долна от любимото му куче. Как би могла да го научи да я цени, когато той така я подценяваше? Трябваше да говори с Бран, да му каже, че никога няма да гледа на Торн иначе освен като на безсърдечен варварин.
Торн хвана ръцете й и ги свали надолу.
— Остави я, ще се нараниш. Сега можеш да вървиш. Сигурен съм, че си имаш работа, която трябва да вършиш.
Все още сумтейки възмутено, Фиона се извърна рязко и изтича навън. Никой в залата не посмя да каже нещо за сребърната верига на врата й. Свирепият израз на лицето й беше достатъчен, за да убеди онези, които я бяха забелязали, че ще е по-добре да си премълчат.
На вечерята късно същия ден Фиона обикаляше около масите, за да налива питие в роговете и чашите. Когато стигна до Роло, той вдигна ръка и докосна с пръст сребърната верига на врата й. Жестът се превърна в милувка, Фиона замря и щеше да се дръпне, но Роло стисна здраво веригата и тя не можа да помръдне.
— Виждам, че Торн те е снабдил със своя знак за собственост. Годеникът на сестра ми е ревнив, когато стане дума за притежанията му. Но аз ще те имам, жено. Силно вярвам, че сестра ми е способна да дърпа юздите на Торн. Когато той те изгони, аз ще съм насреща.
Ръката му се отдели от шията й и се спусна надолу към гърдите й в интимна ласка, която изпрати тръпки на отвращение по цялото й тяло.
— Фиона! Налей ми бира.
Тя никак не се учуди, че Торн я е наблюдавал от другия край на масата. Беше присвил очи и яростта му личеше съвсем ясно във впития в нея поглед — лед и огън. Тя усети как ръката на Роло се отдалечава от нея и побърза да иде при Торн, за да му налее бира. Като че ли никой не забеляза нищо, защото хората около масата продължаваха безгрижните си разговори.
— Роло каза ли нещо за веригата на врата ти? — запита Торн с измамно спокойствие, докато Фиона се навеждаше към него, за да напълни рога му.
— Да, спомена я.
— Какво друго каза?
— Защо не го попиташ? — изрече Фиона почти троснато.
Торн тъкмо щеше да я смъмри заради нахалния й отговор, когато Брита се обърна към него, отвличайки вниманието му:
— Разбра ли, че жената на един от нашите арендатори днес е родила мъртво дете? — запита тя, говорейки на галски заради Фиона. — Акушерката каза, че раждането вървяло добре, докато Фиона не се отбила в хижата, за да пита дали имат нужда от помощта й. Акушерката е убедена, че твоята робиня е проклела жената, понеже са й казали, че не искат помощта й, и затова детето се е родило мъртво.
Фиона изпусна задавен вик, когато няколко глави се обърнаха към нея. Тези, които разбираха галски, бяха превели на останалите. Чу как всички започва да си шепнат викингската дума за „вещица“.
— Не! — извика тя, стресната от обвинението. — Чух, че Дагни има затруднения при раждането, и се отбих да предложа да й помогна. Аз съм лечителка, не вещица. Ако бяха приели помощта ми, детето можеше да бъде спасено.
Брита не каза нищо повече и спокойно се върна към храната пред себе си. Беше постигнала това, което искаше и сега зачака следващата възможност да предизвика съмнения в добрата воля на Фиона.
— Не съм направила нищо — каза тя, когато Торн продължи да я гледа втренчено. — Те не ми позволиха да помогна на бебето.
— Фиона излекува охлузването ми със слюнката си — обади се един роб на име Ерик. — Сега нищо ми няма.
— Тя изгони болките от корема ми — добави плахо друга робиня.
— Ако Фиона е магьосница, значи е добра магьосница — настоя Тайра. — Изгарянията ми почти заздравяха, няма да останат никакви белези.
— Достатъчно! — изръмжа Улоф, прекратявайки спора около уменията на Фиона. — Да продължим вечерята. Не ти ли казвах, че ще има неприятности? — обърна се той с понижен глас към Торн. — Но ти не само пренебрегна съвета ми, а и все повече си обсебен от тази жена. Страхувам се за тебе, Торн. Откажи се от нея, преди да е станало твърде късно.