Фиона не помръдваше. Не се осмеляваше да диша, докато той прокарваше леко пръсти по корема й, слизайки все по-надолу, докато стигна до фините косъмчета между бедрата й. Тя потръпна и се опита да събере мислите си. Този свиреп викинг я караше да изпитва неща, които бяха греховни. Неща, каквито само една съпруга би трябвало да изпитва.
— Не! Недей! Не сме женени.
Торн беше твърде възбуден, за да мисли ясно, но думите й все пак проникнаха до съзнанието му.
— Женени ли? Ти се шегуваш, жено. Аз съм сгоден за друга. Ти си моя робиня. Вземам те за любовница.
— Няма да го позволя — изсъска Фиона.
Торн й отвърна с бавна усмивка, изпълнена с обещания.
— Мислиш ли, че всички викинги са бездушни любовници? Знам как да накарам една жена да ме иска — прошепна той срещу устата й. — Не ме карай да те ухажвам с комплименти и красиви думи, защото не ми е в природата. Но мога да ти дам наслада.
— Не можеш да легнеш с мене, ако не сме женени — настоя Фиона.
Знаеше, че Торн няма да се съгласи да се ожени за нея, и се почувства по-спокойна, изричайки нещо, което беше толкова чудовищно, колкото и невъзможно.
Торн целият изгаряше. Плътта му пареше, вътрешностите му кипяха. Мозъкът му се беше размекнал, знаеше, че в момента го командват слабините му, а не разумът. Но не той беше създал този ад; беше попаднал в него още в мига, когато очите му за първи път се бяха спрели върху тази изкусителна магьосница. Нямаше разумно обяснение. Трябваше да е магия. Той вече не можеше да го отрича. Щеше да направи всичко… всичко… само да я види да се отпуска доброволно в прегръдките му.
Само не и да се ожени за нея.
— Не ми се съпротивлявай, Фиона, защото съм решил да те имам.
— Не! Не тук. Не така. Трябва да ме изнасилиш, ако искаш да ме имаш. Но ме чуй добре. Ако ме вземеш против волята ми, ще прокълна и тебе, и цялото ти семейство, и тази клетва ще те следва във вечността.
Тя нямаше представа как ще направи подобно нещо, но заплахата като че ли подейства. Торн замря, явно преценявайки думите й и заплахата в тях. Взря се в нея за един дълъг миг, без да отронва и звук. После сведе глава в подигравателно преклонение.
— Ще се оженим.
Изражението му беше така свирепо, гласът му така преливаше от ръмжащи нотки, че Фиона се дръпна уплашена.
— Какво каза?
— Ще се оженим.
— Но ти си сгоден за Брита.
— Ще помоля татко да я сгоди за Туролф.
— Баща ти…
— … няма никак да се зарадва, но ще се съобрази с желанието ми. — Той стана и я изправи. — В селото има един старейшина. Той ще извърши церемонията.
Фиона се дръпна от него, разтревожена от това неочаквано развитие на събитията. Трябваше да говори с Бран. Не можеше да повярва, че викингът наистина смята да се ожени за нея. Беше толкова смайващо.
— Не. Аз съм християнка. Ако свещеник не благослови брака ни, няма да се съглася.
Чу го да изругава полугласно.
— Нямам нужда от твоето позволение, за да легна с тебе, Фиона. Нито пък съм длъжен да се оженя за тебе. Не ме е страх от тебе като от жена, но не мога да отмина заплахите ти към семейството ми. Ако трябва да се оженя за тебе, за да те имам, така да бъде… Искам те, Фиона. Магьосница или не, аз те искам. Убеден съм, че си ме омагьосала. Затова ще се оженя за тебе, за да запазя семейството си от твоята черна магия и да утоля тази непоносима жажда, която ме изгаря.
Фиона не можеше да пророни и дума. Стори й се дори смехотворно, че Торн ще се ожени за нея само за да задоволи страстта си. Бран със сигурност не е имал това предвид, когато й бе казал, че Торн е нейната сродна душа. Тя знаеше, че много малко жени имат щастието да избират съпрузите си по любов и че повечето жени изобщо нямат думата по този въпрос, но винаги бе смятала, че ако се омъжи, то ще е по любов. Не само щеше да обича съпруга си, но и той щеше да я обича. Този варварин не знаеше какво означава любов. А докато не се научи, тя няма да се омъжи за него, независимо какво бяха казали звездите за бъдещето й.
— Няма да се омъжа без свещеник — настоя Фиона.
Чувстваше се в безопасност, предявявайки това изискване, защото знаеше, че в тази забутана страна няма свещеници. Торн трябваше да научи много неща за жените, преди тя да се съгласи да стане негова съпруга.
— Ами ако намеря свещеник? Ще се омъжиш ли за мене и ще ми позволиш ли да спя с тебе, без да хвърляш проклятие върху семейството ми?