— Отче Деймиън!
— Добре ли си, чадо?
— Да, добре съм.
Тя се обърна към Торн и очите й метнаха виолетови пламъци към него.
— Така ли се отнасяте към светите мъже? Как смеете?
— Улм ограби манастира — каза Торн. — Когато слязох на Ман, търсех само един човек… една жена, която ме бе омагьосала. Щом стигнахме пристанището, монасите бяха продадени на роботърговеца. Ще ги откарат в Византион, там винаги търсят роби.
— Но те са християнски свещеници. Не можеш да ги изпратиш в езическа страна.
— Всичко е наред, чадо — каза отец Деймиън. — Аз се примирявам със съдбата си. Господ в своята милост ще ме запази. Може би той има планове за мене и за другите от манастира. Ще покръстваме езичниците. Не оплаквай съдбата ми; по-скоро аз се тревожа за тебе. Викингът ми каза, че желае да те вземе за своя жена и иска аз да извърша християнската церемония. Това ли е и твоето желание, чадо?
Фиона поклати отрицателно глава, но в същия момент Торн казваше:
— Да, свещенико, това е желанието на Фиона, да се оженим според християнските ритуали.
— Вярно ли е, Фиона?
Тя не можеше да излъже монаха. Наистина, казала бе на Торн, че ще се омъжи за него, ако й доведе християнски свещеник.
— Да, отче, така казах, но…
— Побързай, свещенико! — заповяда Торн. — Ако откажеш, ще я взема в моето легло, независимо дали сме женени.
Отец Деймиън реши, че ще е най-добре Фиона да се омъжи за викинга.
— Имате ли свидетел?
Торн погледна към пътя и видя Бран да се приближава, възседнал мулето.
— Тъкмо идва. Бран ще ни е свидетел.
Бран слезе от седлото и докуцука до мястото, където Фиона бе застанала редом с монаха. Взря се в него и го позна.
— Виж ти, това бил отец Деймиън.
— Точно навреме пристигаш, мъдрецо — намеси се Торн. — Имаме нужда от свидетел. Аз се женя за Фиона.
— Почакай, моля те! Искам за малко да остана насаме с Бран — извика Фиона.
— Корабът на роботърговеца тръгва заедно с прилива. Няма време за разговори — отвърна Торн.
После, изненадващо, взе вързопа от ръцете на Фиона, развърза го и извади оттам красиво синьо вълнено наметало, подплатено с алена коприна. Разгъна го, метна го на раменете на Фиона и го закопча със собствената си златна тока.
— Вече сме готови, свещенико.
— Не! — Фиона набра още смелост. — Ние почти не се познаваме. Викингът иска да се ожени за мене поради грешна причина.
— Фиона — изрече меко отец Деймиън, — викингът вече заяви намеренията си за тебе. Пред очите на бога е по-добре да си съпруга, отколкото любовница. Бъди доволна, че езичникът уважава желанието ти да се ожениш според християнския ритуал.
— Писано е да стане — каза мъдро Бран.
— Не мога ли сама да решавам бъдещето си? — извика Фиона, объркана от бързото развитие на събитията.
— Бъдещето ти е в ръцете на бога — напомни й монахът.
— Това е пророчество, написано от древните друиди, които са вървели по земята, преди да е съществувало християнството — добави Бран.
— Стига глупости — изрева Торн. — Ожени ни, свещенико. Иначе ще взема тази жена тук, пред вас, на пясъка.
Торн знаеше, че няма да го направи, но искаше всичко да свърши. Искаше да усети нежното тяло на Фиона под себе си. Искаше да бъде вътре в нея. Магията, която бе хвърлила върху него, ставаше все по-силна, вместо да отслабва. Той щеше още отдавна да я вземе, но се страхуваше от тъмната й магия и от това, което тя можеше да причини на семейството му, ако я вземеше против волята й. Беше намерил свещеник да ги ожени, дори се възпротивяваше на желанията на баща си, само и само да я има. Всички щяха да сметнат, че е полудял, но сега нищо не можеше да го спре.
Фиона Учената бе влязла дълбоко под кожата му и болеше като рана, която отказва да заздравее. Один да му е на помощ!
Вече бяха женени, Фиона още не можеше да се съвземе. Бе отказала да отговори, когато я запитаха дали иска да вземе Торн за съпруг, така че той отговори вместо нея. Това сигурно беше достатъчно за отец Деймиън, защото почти веднага ги бе провъзгласил за съпруг и съпруга според божиите закони. Каквото бог е съединил, припомни той, човек няма право да разделя. След това отец Деймиън се върна на кораба на роботърговеца, а Бран потегли обратно.
— Не казвай на никого за това, мъдрецо — предупреди го Торн, преди старецът да тръгне.
— Къде отиваме? — запита Фиона, виждайки, че Торн поема в друга посока.
— Където няма да ни безпокоят. Дълго чаках този миг, жено. Преживявах го толкова често в сънищата си в последната една година, че почти усещам вкуса на копринената ти кожа. Жизненият елемент, който липсваше в сънищата ми, беше удоволствието да пробия свежата ти плът с моя мощен меч. Но скоро ще позная тази наслада. С благословията на твоя бог, разбира се — изсмя се той.