— Винаги съм се надявала да се омъжа по любов — каза Фиона. — Надявах се двамата със съпруга ми да се интересуваме един от друг.
Торн се изсмя късо.
— Само че работата не е такава.
Пътят, по който вървяха, свърши внезапно при един фиорд. Мрак покриваше земята. Мъглата беше плътна и толкова тежка, че Фиона не виждаше острите скали, обграждащи фиорда. Изпаренията се кълбяха над водната повърхност в непрестанно движещи се форми. Тя не можеше да откъсне поглед от магията на мъглата и от обляната в лунна светлина нощ.
— Какво е това място? Защо ме доведе тук?
Торн се помъчи да бъде търпелив.
— Тук ще бъдем сами. Наблизо има празна хижа. Една вдовица се омъжи повторно и се премести в дома на новия си съпруг. Помислих, че ще предпочетеш да легнеш с мене за първи път, без други хора да слушат звуците, които издават хората, когато се любят. Девиците са плахи създания. — Той й отправи изгарящ поглед. — Ти беше девица, когато те доведох в дома си. Така ли е и сега?
Фиона вдигна поглед, за да срещне очите на Торн. Възможно ли беше този свиреп мъж да изпитва нежни чувства? Наистина ли искаше да се съобрази с чувствата й? Най-вероятно мислеше само за собственото си удовлетворение.
— Зададох ти въпрос, Фиона.
Тя си спомни какво я бе попитал Торн и кимна.
— Да, още съм девица.
— Така си и помислих. Не се страхувай, няма да бъда груб.
Той я поведе по една утъпкана пътека. Хижата беше построена малко по-навътре, но достатъчно близо до фиорда, за да се открива великолепна гледка в ясни дни. Торн отвори вратата и я въведе вътре. Лъч лунна светлина, пробил мъглата, влизаше през отворената врата, разкривайки една празна стая без никакви мебели. В малкото огнище имаше само студена пепел.
— Ще запаля огън — каза Торн, когато видя, че Фиона потреперва.
Излезе навън и скоро се върна с наръч суха трева и подпалки. Коленичи пред огнището, удари по един кремък и поднесе стиска трева към искрата. След миг към тавана се издигна тънка струйка дим. Той раздуха пламъчето и се обърна към Фиона.
— Скоро ще се стопли. Почини си, докато намеря нещо удобно за лягане.
Фиона го изгледа, докато излизаше от хижата. Не можеше да разбере защо е толкова замислен. Да не го е преценила погрешно? Според нея не беше така. На викингите им се носеше славата, че са безогледно жестоки. Торн сигурно наистина се боеше от несъществуващите й магически способности и затова искаше да й създаде удобства.
Той се върна не след дълго, носейки борови иглички и мек мъх. Разстла игличките на земята и нареди отгоре туфите мъх. После свали наметалото си и го постла отгоре. Всичко се развиваше толкова бързо, че главата на Фиона се замая. Викингът я искаше. Беше го казал съвсем ясно още от самото начало. Това, че се ожени за нея, за да я има в леглото си, я обърка и шокира. Но тогава Торн проговори и тя разбра, че ни най-малко не се е променил. Беше същият надменен воин, какъвто винаги го бе виждала.
— Свали си дрехите, съпруго, и легни на нашето легло. Разтвори крака и приеми съпруга си с нежна и предана усмивка.
Думите му предизвикаха яростта, която бе очаквал. Нарочно бе използвал тези думи, за да подпали огън в нея — огън, който можеше да превърне в сладка страст.
— Не!
Той посегна към нея, но тя рязко се извърна.
— Къде е покорната съпруга, която ми беше обещана?
— Нищо не съм ти обещавала.
И тръгна към вратата.
— По-добре си помисли. — Торн я хвана без усилие. Тя се опита да се изтръгне, но ръцете му я държаха здраво. — Нима искаш да откажеш на съпруга си? Обеща пред твоя бог да ме почиташ и да ми се подчиняваш.
— Не ме докосвай!
— Държиш се така, сякаш ще те изям жива. Страхуваш ли се от мене, Фиона?
— Ти си викинг! Дълго преди да те срещна, съм чувала разкази за набезите на викингите и как нападат беззащитни жени.
Той й се ухили.
— Използвай магията си, ако те е страх от мене. Превърни ме в жаба.
Тя зарови лице в ръцете си, не можейки да отговори на подобно нелепо предизвикателство.
Торн хвана ръцете й и ги дръпна.
— Не, погледни ме. Няма да те нараня. Ще те взема толкова нежно, колкото мога. Няма значение, че се оженихме в момент на лудост. Сега ти си моя съпруга, а викингите уважават съпругите си. Искам да обичам тялото ти, Фиона. Така искам да съм вътре в тебе, че чак ме боли. Магьосница или не, с магия или не, аз трябва да те имам. И ще те имам!
Гласът му беше дрезгав от страст, но ръцете му бяха изненадващо нежни, докато откопчаваше токата, която придържаше наметалото й, и го сваляше от раменете й. Погледът му държеше нейния в плен. Огън и лед, помисли тя. Заливаха я чувства, породени от думите му. След миг тя потъна в топлината на изгарящия му поглед, докато той откопчаваше туниката й и тя се свличаше на пода.