— Какво правиш с мене? — извика тя в агония и смут. — Не мога да го понеса. Моля те…
Цялото й същество се превърна в една твърда, пулсираща, точка, която той триеше и дразнеше с мазолестите си пръсти.
— Отпусни се, Фиона. Вземи удоволствието си сега, преди да съм ти причинил болка.
Тя почувства твърдостта му да се опира в бедрото й. Чу нетърпението в гласа му и тръпка на боязън пролази по гръбнака й. После страхът се разнесе, когато пръстите му започнаха да изпращат невъобразими усещания по цялото й тяло. Притискаше се към ръката му, стискаше силно бедра, когато удоволствието избухваше в нея, изтръгвайки дрезгав вик от устата й. Трепереше силно, объркана и изплашена. Какъв беше този демон, който правеше това с нея? Караше я да се чувства така, сякаш душата й излита от тялото.
Торн се отпусна върху нея и притисна твърдостта си към таза й. Сграбчи косата й, за да я накара да го погледне. Тя се подчини и съжали за това. Сексът му беше огромен, стърчащ от гнездото златисти косми под корема му. Тя го погледна в очите.
— Ще ме убиеш с това.
— Няма. Ти ще се разтегнеш, за да ме приемеш. Докосни ме — каза той.
Тя се поколеба, взряна в него с нарастваща паника.
Той сграбчи ръката й и я накара да обхване огромния му инструмент. Беше твърд и болезнено набъбнал. Ако не влезеше скоро в нея, сигурно щеше да се пръсне. Когато ръката й го стисна, в него се надигна сякаш някаква лудост. Той сграбчи ханша й и проникна в нея с един бърз тласък. Мощното му нахлуване разкъса изведнъж девствеността й, намалявайки донякъде болката, която би й причинил, ако го беше направил по-непохватно. Тя извика от изненада и болка, а после притихна. Сякаш я бяха разкъсали на две. После болката от проникването му постепенно започна да намалява и тя почувства как невероятната му мощ я разтяга и изпълва.
— Казах ти, че ще се разтегнеш — изрече той с леко смутена усмивка.
— Заболя ме.
Той помръдна бавно и леко се потърка в нея.
— Още ли боли?
— Да. Ти си звяр.
Тялото му се притискаше страстно към нея. Сърцето му биеше оглушително в гърдите, той пъхтеше като див звяр, за какъвто го бе обявила.
— Няма да спирам. Твърде дълго чаках този миг. Толкова плътно ме обгръщаш. Отвътре си влажна и гореща, а аз се опитвам да възпирам беса, който се кълби в мене. Ти си моя съпруга и не искам да те нараня.
Стори й се, че той докосва утробата й, и въпреки непознатите усещания, въпреки пронизващата я болка това вече не й беше толкова неприятно.
Сега Торн започна да се движи все по-бързо, навлизаше и се отдръпваше, зарадван, когато тя започна да притиска хълбоците си към него, за да посрещне тласъците му. А когато ръцете й бавно се повдигнаха, за да обгърнат раменете му, той изкрещя от радост.
Не му трябваше много време, за да разпали отново страстта й. Чу я да стене, докато се местеше, за да го поеме по-навътре. Той успя да се овладее с огромно усилие на волята. Когато усети, че контролът му отслабва, плъзна ръка между двамата, за да погали горещия й център. После страстта завладя изцяло ума и тялото му. Слабините му туптяха, тласъците му ставаха все по-силни. Почувства как ноктите й се забиват в рамото му и разбра, че и нейната страст се надига като приливна вълна.
Фиона нямаше представа какво става с нея. Напрежението, което растеше в нея, ставаше непоносимо. И точно когато беше сигурна, че ще умре от разгарящите се усещания, тласъците изведнъж станаха диви, неконтролируеми и властни. Чувството я изплаши. Сякаш откъсваха душата от тялото й.
— Торн! Страх ме е!
— Не — изсъска той през зъби. — Само продължавай и свърши заедно с мене. Вярвай ми.
Трудно й беше да вярва на мъж, който я бе взел за робиня. На мъж, който бе прогласил собствеността си над нея, слагайки верига на шията й. Но тя нямаше избор. Фиона се отдаде на вълшебния миг, който нямаше име. Изпълни я блаженство. Тя се притисна към съпруга си и се отдаде на екстаза, който я изгаряше.
Торн усети кулминацията й и престана да се сдържа. Издаде дълъг, гърлен стон, потрепери и изля семето си в нея. След миг се отпусна върху нея с изпъшкването на задоволен мъжкар. Искаше му се завинаги да остане в нея. Сърцето му биеше оглушително, ароматът на любенето им изпълваше въздуха наоколо. Той не можеше да си припомни друго преживяване, което да е било толкова възнаграждаващо, както когато бе взел своята девствена съпруга. И искаше да го направи отново.
— Слез от мене — изшептя Фиона и го смушка в ребрата. — Много си тежък.
Торн се намръщи. Някак си беше очаквал първите й думи да бъдат възхвала на сръчността му или поне благоговение пред страстта, която бе събудил. Страстната й природа бе надминала всяко негово очакване. Нима тя нямаше да каже нищо за това? Мъжкото му самочувствие се почувства наранено.