— Знам, че ти хареса — подметна той, докато я освобождаваше от тежестта си.
Фиона се изчерви и придърпа наметалото над разгорещеното си тяло.
— Причини ми болка.
— Беше неизбежно. Но ти не се преструваше, когато въздишаше и стенеше. Знам кога една жена харесва това, което правя с нея. Ръцете ти ме притискаха, ноктите ти издраха раменете ми.
Фиона стисна зъби разярена. Подобно нахалство не заслужаваше отговор. Честно казано, Торн я бе отвел на едно вълшебно място, където нямаше нищо друго освен блаженство, и тя не можеше да понесе да говори за него. Трябваше й време, за да разбере какво означава стореното в отношенията помежду им. Не се осмеляваше да даде име на това, което току-що бяха направили. Правене на любов не беше най-точната дума, защото за Торн думата любов не означаваше нищо. За него тяхното съвкупление беше просто утоляване на страстта. Тя въздъхна. Щеше да й бъде много трудно да научи викинга да я обича, а още по-трудно щеше да й бъде да обикне един мъж, който я мислеше за своя собственост… когато изобщо мислеше за нея.
Загрижени бръчки се появиха на челото на Торн, когато Фиона продължи да мълчи. Да не би да беше разбрал погрешно реакцията й? Не мислеше така, но той по принцип не се интересуваше много от жените, с които си лягаше. С Фиона обаче беше по-различно. Беше искал да й достави удоволствие. И не защото се страхуваше от черната й магия. Не, нещо, което не можеше да назове, го караше да бъде толкова нежен, колкото умееше.
— Фиона, нямаш ли какво да кажеш? Толкова много ли те нараних? Знам, че съм голям, но не толкова, колкото някои други мои сънародници. Като твой съпруг мой дълг е да се погрижа за тебе. Лежи и не мърдай. Сега идвам.
Фиона загледа с любопитство как Торн откъсва парче плат от края на туниката си и излиза гол от колибата. Върна се след няколко минути с мокрото парче плат в ръката и коленичи пред нея.
— Дай да видя — каза той и свали наметалото от нея.
Когато разтвори бедрата й, Фиона изохка възмутено:
— Какво правиш?
— Искам да видя дали съм разкъсал плътта ти.
— Не, не си! Не ме наранил чак толкова много.
Тя се опита да стисне крака, но Торн не й позволи.
— Стой спокойно. Само ще измия кръвта и семето си от тебе. Отпусни се, студената вода ще ти дойде добре.
Гъста руменина се спусна по шията на Фиона.
— Не трябва. Не е редно. Неприлично е.
Изражението му стана сурово.
— Никога не ми казвай „не“, Фиона. Аз ще преценя кое е редното помежду ни и кое не.
Хълбоците на Фиона подскочиха, когато мокрият плат я докосна между бедрата.
— Не си разкъсана — каза Торн доволно, захвърляйки настрана изцапания плат.
— Казах ти, че не съм — изрече Фиона през зъби.
Той я погали с върховете на пръстите си, взирайки се в нея с блеснали очи.
— Искам те пак, Фиона. Каква магия си ми направила? Ако скоро не ме освободиш, ще полудея с тази болезнена жажда, която изпитвам към тебе.
— Обвиняваш ме без причина.
— Отричай, колкото искаш, но не съм такъв, какъвто бях, преди да те срещна. Кълна се в брадата на Один! Аз съм викинг! Викингите нападат, изнасилват, грабят. Това е в кръвта ни.
— Аз не съм те променила, господарю викинг — възрази Фиона. — Нямам такава власт. Мога да излекувам раните ти, но нищо друго.
Очите му блеснаха.
— Излекувай ме, магьоснице. Успокой тази ненаситна жажда, която ме изгаря. Вземи ме отново в себе си. Изцеди магията си от тялото ми. Копнея пак да бъда себе си.
Той се надигна и пренесе тежестта си на лактите, надвесвайки се над нея. Устата му се притисна към нейната, докато в същото време коляното му разделяше бедрата й. Зацелува я дълго и страстно, после отдели уста от нейната, за да вкуси уханната долина между гърдите й. Устата му минаваше трескаво от едната гърда към другата, карайки я да се движи неспокойно под него.
— Торн…
— Отвори се за мене.
Мъжествеността му навлезе във влажния портал на нейната женственост и краката на Фиона се разтвориха. Ръцете и устата му й налагаха сладки мъчения. Тя не можеше да мисли, можеше само да чувства. Когато той влезе в нея, този път тя не изпита болка, а само невероятно разтягане, докато той я изпълваше. После сдържаната му страст избухна и тялото му се разтърси в силни тласъци, увличайки я в невъобразимата наслада.
Фиона не можа да си почине тази нощ. Торн непрекъснато се въртеше в леглото и тя не можеш да заспи. Беше толкова дребна, а той толкова едър, че всеки път, когато се обърнеше, я увличаше със себе си, изтръгвайки я от дълбокия й сън. Точно преди зазоряване тя се събуди от кадифения допир на устните му и от ръцете му по тялото си. Когато се разсъни, беше достатъчно влажна, за да го приеме отново, без да изпитва болка. Остана без думи, когато той я хвана през кръста, обърна се по гръб и я привлече върху себе си.