Фиона спеше дълбоко, когато Торн я събуди рано на другата сутрин.
— Време е да тръгваме.
Тя се вгледа в него. Той изглеждаше различно тази сутрин. Нямаше и следа от нежния любовник, какъвто се бе показал през нощта. Беше викинг. Боец. Твърд, неумолим, свиреп. Тя седна, придърпвайки наметалото към гърдите си.
— Искам да се изкъпя.
Тялото й лепнеше от натрапчивия мирис на съвкуплението им, който дразнеше ноздрите й.
— Аз вече се изкъпах във фиорда. Студено е, но може би ще те ободри.
Фиона се уви в наметалото, побърза към фиорда и опита водата. Торн беше прав. Водата наистина беше студена, но когато нагази в нея, й се стори много освежителна. Кожата й сега познаваше интимния допир на мъжките ръце й устни. Въпреки студената вода тя усети как се сгорещява от спомена.
— Хайде, излизай, Фиона. Водата е много студена, не стой дълго в нея.
Торн стоеше на брега на фиорда, разперил наметалото, за да я увие. Фиона излезе от водата и се приближи към него. Той я уви с наметалото и я притисна към себе си. Тя почувства твърдостта на слабините му да се притиска към гърба й и протестира с лек вик.
— Сега няма време — каза той и нерешително се отдели от нея. — Трябва да се върнем в къщата, преди баща ми да е изпратил да ни търсят.
— Какво ще му кажеш? — запита Фиона, докато се връщаше към колибата, за да вземе туниката си.
Торн влезе вътре след нея.
— Истината. Че нямах представа какво ме е обзело, за да се оженя за тебе. Беше необмислено и безотговорно. Мога само да предполагам, че твоята магия ме е довела до безумие. — Той поклати глава. — Да, беше безумие.
Тя облече туниката си и се обърна към него.
— Въпреки това аз съм твоя съпруга, венчана и взета, както е редно.
— Да. Така изглежда.
— Тогава махни тази верига от врата ми. Вече не съм твоя пленница. Като твоя съпруга имам известни права.
— Ще си помисля — каза неопределено Торн.
Фиона замря. Беше решена да не допусне да я представят като съпруга на Торн с тази позорна верига на шията.
— Свали я сега, господарю викинг.
Светлата му вежда отскочи рязко нагоре.
— Или какво, съпруго? Какво ще направиш? Ще ми направиш още една магия ли? Съмнявам се, че поредната магия ще направи живота ми по-труден, отколкото е сега.
— Не ставай глупав — възрази Фиона. — Ще свалиш веригата, защото точно това трябва да направиш. Всички викинги ли слагат вериги на шиите на съпругите си?
— Викингските съпруги няма да позволят това.
— И аз няма да го позволя. Свали я.
Фиона затаи дъх. Нямаше представа дали Торн ще направи това, което искаше тя. Замоли се да го стори, защото това щеше да означава, че той започва да разбира, че не може да се бори нито срещу съдбата, нито срещу божията воля, нито срещу пророчеството на Бран.
Торн не помръдваше, хванат в плена на дилемата. Ако направеше това, за което бе настояла Фиона, щеше да означава, че се е оженил за нея с напълно сериозното намерение да я третира като съпруга, а не като пленница. Лудост или, но той се беше оженил за нея. Не можеше да обясни защо беше потърсил свещеник. За да й се хареса ли го беше направил, или просто защото я искаше готова и задъхана под себе си? Така готов, както той беше за нея. Страхът от черна магия го беше подтикнал да направи нещо, което никога не би извършил, ако си беше с ума. Локи да го вземе, та това си беше чиста лудост!
Фиона отстъпи в паника, когато Торн обхвана крехката й шия. Твърде далече ли бе стигнала? Затвори очи и зачака пръстите му да се стегнат и той да изстиска дъха от гърлото й. Отвори очи, когато той хвана тънката верига в огромните си ръце и я скъса, сякаш брънките бяха от сплетена трева.
— Готово — каза той и я изгледа с изражение на наранена гордост, докато се отдалечаваше.
Когато се приготви за тръгване, Фиона го намери да я чака при коня си.
Тя не се осмели да му покаже колко доволна беше от него. Може би да бъде съпруга на този жесток викинг в крайна сметка нямаше да излезе чак толкова лошо нещо.
Къщата кипеше в безпокойство, когато Торн пристигна с Фиона. Улоф вече беше организирал издирването им и тъкмо даваше нареждания, когато двамата се зададоха по пътя. Той изгледа сина си, видя Фиона с него и почервеня от гняв.
— Локи да те вземе, Торн! Къде беше цялата нощ? Помислихме, че са те пленили. Ерик Червения вилнее из нашите земи и се уплашихме да не би да си паднал в ръцете му. — Очите му се присвиха, спирайки се върху Фиона. — Тази магьосница с тебе ли беше? Годеницата ти е извън себе си от тревога.