Торн слезе от коня и свали Фиона от седлото.
— Разпусни хората, татко. Трябва да говоря насаме с тебе и Туролф.
— Вървете — разпръсна Улоф с една дума събралия се клан.
Фиона изчезна сред тях.
Тримата се отдалечиха от къщата и спряха под сянката на едно дърво. Улоф обърна яркосините си очи към сина си.
— Какво искаш да ни кажеш, че другите не могат да го чуят?
Торн се заразхожда. Вълнението му личеше по играта на мускулите по врата и раменете му.
— В момент на лудост направих нещо, за което може би ще съжалявам. — Той изправи масивните си рамене и изгледа баща си право в очите. — Свършено е — изрече той решително. — Снощи потърсих чуждестранен свещеник и се ожених за Фиона.
Възмутеният рев на Улоф разтърси дървото, под което бяха застанали.
— Кажи ми, че не съм те чул правилно! Кажи, че само се шегуваш! Кажи ми всичко, само не и това, което се боя, че чух! Оженил си се за магьосницата? Това е лудост! Магията й е още по-силна, отколкото предполагах. Кълна се, че ще те освободя, Торн. Ще я убия със собствените си ръце!
— Не, нека аз да я убия — заяви Туролф и изтегли меча си. — Къде е тя?
Стряскащото разкритие на Торн накара Роло да онемее. Когато най-накрая се съвзе, той се усмихна.
— Чакай, Туролф — каза той, охлаждайки ентусиазма на младия викинг, като положи ръка на рамото му. — Торн каза, че го е оженил християнски свещеник. Ние не сме християни. Бракът му не означава нищо за нас. Няма нужда да убиваш такава зряла красавица като Фиона. Ще я взема за любовница. Когато ти омръзне, ще я продам на някой роботърговец. И никога няма да я видите. Но предлагам да не казваме нищо на Брита за постъпката на Торн.
— Вземай я! — изрева Улоф. — И на добър ти час!
— Не! Никой няма да докосне Фиона. Тя е моя. Ще я задържа, докато ми харесва.
— Лудост — повтори мрачно Улоф. — Не знаеш какво правиш, синко. Тази жена те е омагьосала. Ако си беше с ума, отдавна да си я убил.
— Може да съм омагьосан, а може да има и друго обяснение. Но докато не науча отговора, Фиона остава моя съпруга.
— Ами Брита? — запита Улоф.
— Ожени я за Туролф.
Роло се намръщи.
— Брита иска да се омъжи за наследника на Улоф, а не за втория му син.
— Помисли ли какви ще са последиците от прибързаната ти постъпка? — обърна се Улоф към Торн. — Съплеменниците ти се страхуват от тази жена. Готов ли си да я защитиш от собствените си хора?
— Трябва ли да я пазя от тебе, татко? Или от тебе, Туролф? Ще бъде ли Фиона в безопасност, когато не съм тук, за да я защитавам?
— Това не ми харесва, Торн — каза кисело Улоф. — Не знам дали Туролф ще иска да се ожени за Брита.
— Или дали Брита ще иска да се ожени за Туролф — осмели се да подметне Роло.
— Ще си промениш мнението за Фиона, когато се свестиш — обърна се Туролф с уверен глас към брат си.
— Може би — измърмори Торн. — Вече в нищо не съм сигурен, освен в едно — че Фиона е моя и ще остане моя, докато не реша другояче.
— Тогава ще се оженя за Брита — заяви Туролф. — Разбира се, ако тя ме иска.
— Ако това има някакво значение за Брита, Туролф ще стане наследник вместо мене — каза Торн, изненадвайки всички, дори себе си.
— Не, ти си моят наследник — възрази Улоф. — Туролф ще получи своя дял, но ти си първородният. Говори с Брита, Роло. Ще я разбера, ако откаже.
— Бракът е добър, независимо за кого ще се ожени Брита, дали за Торн, или за Туролф — каза Роло. — Земите ни са съседни и можем лесно да ги отбраняваме срещу нашественици. Ще говоря с Брита. Тя ще ме послуша.
— Никога няма да се примиря с този чудовищен брак, Торн — каза Улоф. — Кажи на твоята курва да не се доближава до мене. Отказвам да я приема за твоя съпруга или да призная християнския ти брак.
Изсечените черти на лицето на Торн помрачняха.
— Ще напуснем къщата ти, след като построя нов дом за мене и Фиона.
И той се отдалечи с натежало сърце. За първи път разменяше толкова остри думи с баща си, за първи път се скарваха така сериозно.
— Той е полудял — каза Туролф, вгледан в гърба на отдалечаващия се Торн.
— Или омагьосан — допълни Улоф.
— Или нищо подобно — изрече сухо Роло. — Сега ще отида да говоря с Брита.
— Какво, в името на Один, искаше да каже Роло? — запита Туролф, след като Роло се отдалечи. — Ако Торн не е нито полудял, нито омагьосан, тогава какво е станало с него?
Улоф не отговори. Изгледа свирепо Туролф и също се отдалечи.
Фиона видя Торн да влиза в залата. Стъпките му бяха твърди и сърдити. Запита се какви ли думи е разменил с баща си и реши, че не иска да узнае. Навярно не са били приятни, като знаеше какво е отношението на Торн и цялото му семейство към нея. След миг в залата влезе и Роло. Изгледа я сурово и отиде при сестра си. Фиона ги загледа, потръпвайки вътрешно, докато Роло и Брита говореха тихо, а след това напуснаха залата. Тя нямаше представа какво готви бъдещето за нея и Торн и се запита дали той ще се поддаде на натиска на семейството си и ще се разведе с нея. Ако го направеше, нямаше да го обвини. Той беше уредил брака им в момент на слабост, без да помисли какво може да последва.