— Какво става тук? — запита Брита, излизайки от залата след Роло.
— Чакай малко — отвърна той, повеждайки я към едно място, където никой нямаше да ги чуе.
— Нещо се е случило — каза Брита, спирайки на място. — Ако ме засяга, настоявам да го узная още сега.
Роло също спря и се обърна рязко към сестра си. Не беше лесно да й каже какво се е случило, затова реши да не извърта.
— Торн и Фиона са се оженили снощи. С християнски свещеник.
Брита изкрещя високо:
— Не! Няма да го допусна. Той не може да ми стори това.
— Свършено е. Той предлага да се омъжиш за Туролф. Не искам този съюз, Брита. Няма значение дали е по-големият или по-малкият.
— За мене има значение! Торн ще наследи земите и титлата от баща си. Туролф е вторият син.
— Улоф каза, че ще даде добри имоти на Туролф. И твоята зестра не е малка; няма да тръгнеш по просия.
— Не е същото. И не е достатъчно. Искам Торн. Фиона може би го е омагьосала; той не е с ума си. Нямаше да се ожени за нея, ако тя не беше му направила магия.
— Може би си права. Както и да е, Торн упорито отказва да се разведе с Фиона или да я отпрати.
— Те са се оженили с християнски свещеник — подметна лукаво Брита. — Бракът им не е валиден в нашата страна. Улоф склонен ли е да приеме Фиона като съпруга на Торн?
— Не, и на него това не му харесва. Но Торн е възрастен мъж и прави каквото си иска.
— Ще чакам той да си възвърне разума — заяви Брита.
— Ще вземеш Туролф — каза тихо, но настоятелно Роло. — Внимавай добре какво ти казвам, Брита. Торн е безстрашен мъж. Решителен воин. Винаги се хвърля там, където е най-горещо в боя. А мъжете умират в битките. Умират и в морето. Торн няма да се чувства добре, ако стои дълго време на суша. Скоро пак ще тръгне на поход и може да не се върне… Туролф е земеделец по сърце. Смел е, но няма бойната душа на Торн. — Роло направи драматична пауза. — Много неща може да се случат. Торн може да се разболее и да умре. Става така с хората, знаеш го. Ако нещо непредвидено се случи на Торн, Туролф ще наследи всичко. Тогава ще бъдеш господарка тук.
Брита присви очи, премисляйки думите на Роло и това, което се криеше зад тях.
— Започвам да разбирам, братко. Наистина мислим еднакво. Не е тайна, че искаш Фиона. Без покровителството на Торн за нея няма да има място в тази къща. Улоф с радост ще ти я даде.
Роло й се усмихна лукаво.
— Бързо разбра какво ти казвам. Да съобщя ли на Улоф, че ще се омъжиш за Туролф?
— Да. Ще се омъжа за Туролф в края на лятото. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето. Ако с Торн се случи непредвидено нещастие, Туролф ще стане наследник на Улоф.
8
— Значи, свършено е? — запита Бран, когато Фиона го намери в залата. Острият му, пронизителен поглед като че ли проникваше през нея. — Съпругът ти взе ли твоята девственост?
Фиона, смутена, наведе очи.
— Да. Свършено е.
— Нарани ли те? Груб ли беше?
— Не, не ме нарани. Беше внимателен и мил.
— Брита знае ли?
— Роло говори с нея точно сега — каза Фиона. — Видях ги да излизат заедно от залата. Не мога да повярвам, че Брита ще приеме това.
— Ако Торн откаже да се разведе с тебе, ще имаш неприятности. Пази се, дете.
Той видя Торн да се приближава и се отдалечи, преди Фиона да успее да го спре.
— Вече се разнасят клюки за женитбата ни — каза той. После протегна ръка към нея. — Ела ще седнеш до мене на масата и ще споделиш храната ми.
Фиона отстъпи назад.
— Разумно ли е това? Нека роднините ти свикнат с нашия брак, преди да седна да се храня с тях.
Бран изведнъж се озова до тях.
— Иди със съпруга си, Фиона — посъветва я той. — Викингът ще те закриля.
Торн изгледа свирепо Бран.
— Доволен ли си, мъдрецо? Беше по-силно от мене. Разумът ми беше притъпен и мисълта ми беше заблудена от двама магьосници. Сега Фиона е моя съпруга и въпреки желанието на баща ми чувствам, че не мога да я отпратя. Надявам се, че си доволен.
Бран се усмихна снизходително на Торн.
— Да, господарю викинг, това е много хубаво. Ако погледнеш в сърцето си, ще видиш, че не съм го направил аз, нито пък Фиона. Хората изпълняват това, което иска бог.