— Пфу! — намръщи се Торн. — Не вярвам в твоя християнски бог. Колкото до сърцето ми, то е защитено срещу всякакви магьосници. Можеш да оплиташ с магии ума ми, но сърцето ми си остава само мое.
— Упорството не е добродетел, господарю викинг. Послушай ме и ме чуй добре. Има опасност. Още не мога да разбера дали е насочена срещу тебе или срещу Фиона.
— Говориш с гатанки, старче. Обясни ми.
— Де да можех! Усещам някаква опасност, но не знам нито откъде идва, нито кого заплашва.
— Нищо не виждаш, шарлатанино — нападна го Торн. И хвана Фиона за ръка. — Махни се от тоя луд човек.
Потегли я към дългата маса насред залата и намери място за двама им на пейката. Веднага седящите от двете им страни станаха и си намериха други места.
— Те не ме харесват — каза Фиона.
— Можеш ли да ги обвиниш? Виждат какво е направила с мене твоята черна магия и се страхуват, че ще ги урочасаш.
— Нищо не съм ти направила, господарю. Напразно ме обвиняваш. Нямам никакви необикновени сили.
— Нима сънародниците ти не те наричат Фиона Учената?
— Да, но…
— Нямаш ли необикновени сили, които ти позволяват да предвиждаш неща, които още не са се случили?
— Понякога, но…
— Значи си магьосница.
— Аз съм лечителка.
Докато Торн и Фиона спореха, Улоф влезе в залата, видя Торн да седи до Фиона и се отправи към тях. Бе стиснал гневно юмруци, походката му беше войнствена.
— Какво прави тя на моята маса? Ти оскърбяваш семейството си и Брита, като ни натрапваш твоята курва. Прати я да яде при кучетата.
Фиона усети как гневът се надига у нея, но се постара да го обуздае. Искаше да види как ще реагира Торн на суровите думи на баща си.
Той се обърна и изгледа сурово Улоф.
— Най-напред, татко, Фиона е моя съпруга. — Дръзкото изявление на Торн в подкрепа на клюките, които се разнасяха из залата, изтръгна изумено ахване от седящите около масата. — Тя ще остане моя съпруга, докато ми харесва да я държа при себе си. Второ, сега Брита е годеница на Туролф. Какво правя — това не я засяга. Трето, никога повече няма да наричаш Фиона курва.
Улоф целият почервеня от гняв. Синът му никога не му беше говорил с такова неуважение. Той обърна неприязънта си към Фиона. Вярваше, че тя е откраднала ума на сина му.
— Чуй ме добре, вещице. Само да навредиш на сина ми, ще проклинаш деня, в който си се родила.
Фиона преглътна конвулсивно. Заплахите на Улоф не бяха изречени лекомислено, а и тя не ги приемаше така. Докато Торн беше склонен да я задържи като своя съпруга, тя щеше да има един враг. Изведнъж Фиона усети още един вероятен враг. Премести поглед към Брита, която я гледаше с такава омраза, че тя не можа да потисне неволното потреперване, Фиона знаеше какво точно може да очаква от бащата на Торн, но скритата заплаха от Брита беше много по-опасна.
— Нямам намерение да навреждам на Торн — възрази тя.
Улоф се отдалечи, без да каже и дума. Фиона погледна към Брита и я видя да разменя таен знак с брат си. След това тя едва усещаше вкуса на храната, опитвайки се да не обръща внимание на разговорите наоколо.
След като всички се нахраниха, тя стана, за да помогне на жените да раздигнат масата и да изнесат храната. Тайра се плъзна подир нея.
— Радвам се за тебе, Фиона. Торн е прекрасен любовник. Ще те направи щастлива, ако баща му и Брита му позволят. Наистина ли си го омагьосала?
Фиона за миг се обърка. Подозираше, че Торн е спал с Тайра, но да го чуе, изказано с думи — това я обезпокои. Запита се с колко ли други робини и прислужнички е спал. Ще продължи ли да спи с тях и сега? Тази мисъл я накара да се почувства физически зле.
— Тези викинги ще вярват в каквото си искат, Тайра, независимо колко пъти ще отрека, че съм магьосница. Мога да излекувам болестите им, да се погрижа за раните им, но нямам силата да хвърлям магии върху тях. Торн се ожени за мене просто защото искаше да спи с мене, а аз му казах, че ако ме иска, ще трябва или да се оженим, или да ме изнасили. Изненадана съм, че избра да се оженим.
— Говорят, че потърсил християнски свещеник, за да ти достави удоволствие — напомни й Тайра. — Мисля, че си много важна за него. — И тя въздъхна замечтано. — Ти си щастливка, Фиона. Сега, когато Торн ме отстрани от себе си, ще стана лесна плячка на всеки, който поиска да спи с мене. Аз съм робиня и не ми е позволено да им отказвам.
— Нищо ли не можеш да направиш? — запита Фиона, усещайки съчувствие към робинята. — Няма ли към кого да се обърнеш за помощ?
— Никого си нямам, само тебе. Улм ме гледа с желание. Страх ме е от него. Той е груб и суров. Не съм познала друг мъж освен Торн. О, не мисли, че той ме е обичал, няма такова нещо. Но не е груб любовник и не ми беше неприятно.