— Ще направя каквото мога за тебе — обеща Фиона, макар да знаеше, че не може много да разчита на съпруга си. — Има ли някой мъж сред тези викинги, когото да харесваш?
Фиона метна поглед през залата към Торн. Той трябва да беше усетил, че тя го гледа, защото вдигна очи и ги впи, пламтящи и напрегнати, в нейните. Тя бързо погледна на другата страна.
— Освен Торн, разбира се — добави тя бързо. — Кажи ми името му и ще говоря със съпруга си.
Тайра се изчерви.
— Младият викинг на име Арен изглежда по-мил от другите. Той е братовчед на Торн. Мисля, че ме харесва. Никога не се доближаваше до мене, когато Торн все още ме харесваше, но съм забелязвала, че напоследък ме заглежда. Нямам нищо против такъв мъж като Арен.
— Ще… — Думите й секнаха, когато видя Торн да се приближава към тях. — Ще поговорим по-късно за това.
— Ела с мене — каза Торн без никакви предисловия.
Обърна се и тръгна, без да си даде труд да види дали Фиона го следва. Стигна до стаята си, изчака я да влезе и затвори вратата.
— Какво има? Случило ли се е нещо? — запита тя загрижено.
— Свали си туниката.
Виолетовите очи на Фиона се разшириха.
— Сега? Искаш сега да спиш с мене?
— Отказваш ли ми? — Прозвуча така, сякаш му се искаше тя да откаже.
— Не.
Той издаде тих стон, разкъсван от желание. После я грабна и просто съдра грубата туника от раменете й. След секунди и неговите дрехи лежаха на купчина на пода.
— Само себе си трябва да виниш за това — каза той. — В един миг говорех с роднините си, а в следващия усетих погледа ти върху себе си. Ти ме повика, без да си казала и една дума. Но аз усетих зова ти, точно както тогава, на Ман. Силата ти е по-голяма, отколкото допусках.
— Нищо не съм направила — оправда се Фиона. — Имаш силно въображение. Говорех с Тайра.
Той махна с ръка.
— Знам какво видях. Какво почувствах. Ти ме искаш, Фиона, и аз само изпълнявам желанието ти.
Положи я внимателно на леглото.
Целувката му не беше никак нежна, когато устата му завладя нейната и езикът му се вмъкна между зъбите й. Топлината му я изгаряше, твърдото му тяло беше натежало от желание. Тя изстена срещу устата му, докато горещината проникваше в нея на тежки вълни.
Той изруга пресипнало и твърдостта му потърси влажната цепнатина на нейната женственост. Фиона заби пръсти в гърба му. Тогава неговата твърдо, разпъващо острие я разтвори и я изпълни. Тя се изви нагоре, притискайки се към твърдите му гърди, към плътните очертания на тялото му. Извика името му, когато той започна да влиза и да излиза, отвеждайки я там, където я очакваше насладата.
Залитна на ръба на вечността, замаяна, докато Торн държеше здраво хълбоците й и навлизаше в нея. После падна в някаква тъмна бездна, докато в главата й избухваха светкавици и я изпълваше екстаз. Торн се присъедини към нея само след броени мигове, изливайки се вътре с горещи, мощни тласъци.
Изричаше едва чути, дрезгави думи на родния си език, думи, които тя не разбираше.
Много по-късно той се раздвижи и се надигна на лакти, за да я погледне в лицето. Изражението му беше свирепо и сурово; в очите му се таеше недоумение.
— Как го направи? Как успя да откраднеш ума ми и да завладееш тялото ми? Не би трябвало да те искам така. Ти използва своята магия, за да ме накараш да се оженя за тебе, а това не ми харесва.
Фиона въздъхна и се опита да сдържи раздразнението си.
— Не си спомням да съм те насилвала да спиш с мене посред бял ден. Или да късаш дрехите от гърба ми.
Торн внезапно се изправи и започна да се облича, Фиона би направила същото, но туниката й лежеше съдрана на пода.
— Какво ще облека?
Той изгледа с презрение остатъците от грубата домашно тъкана дреха.
— Не и това. Ще носиш нещо, което отговаря на новото ти положение в живота. Ще пратя Тайра да ти донесе платове от склада. Ще ти помогне да си приготвиш дрехи, достойни за съпругата на един бъдещ ярл.
Той се обърна и излезе от стаята, преди Фиона да успее да отговори.
На вечерята Фиона се появи в новата си туника и риза. Беше избрала тъмно пурпурна коприна от трите топа плат, които Торн беше наредил да й донесат в стаята. Двете с Тайра бяха работили цял ден, докато завършат туниката без ръкави и ленената риза с тесни, дълги ръкави, които свършваха при тънките й китки. Тайра беше измъкнала отнякъде един колан, украсен с ковано сребро, и също такава тока.
Когато влезе в залата, разговорите секнаха. С тъмната коса, разпиляна по раменете, Фиона беше красиво видение, затъмняващо светлокосата Брита. Торн изгуби дар слово, но бързо се съвзе, когато видя какъв поглед хвърля Роло към съпругата му. Веднага разбра, че е направил голяма грешка, като е позволил на Фиона да се облече в дрехи, които подчертаваха красотата й. Изведнъж му хрумна една мисъл.