Единственият начин, по който можеше да се измъкне от опияняващата магия на Фиона, беше да се отдръпне от нея и емоционално, и физически.
Ако позволеше на страстта си да се вихри и по-нататък, страхуваше се, че ще изпадне още повече под властта на магията й и ще загине безвъзвратно. Душата му вече няма да му принадлежи. Дори набезите вече не му носеха предишната радост или вълнение. Беше изгубил желание за всичко, с изключение на Фиона. Животът му се разпадаше и той трябваше да предприеме нещо, за да престане да се плъзга надолу.
Фиона ясно осъзнаваше как я гледа Торн. Да не би да е направила нещо лошо? Сърди ли й се? След като се бе любил с нея през деня, изглеждаше далечен и загадъчен. Изключително трудно й беше да повярва, че този мъж е предназначен да бъде неин спътник в живота. Понякога се питаше дали звездите не са я излъгали. Или Бран ги е разчел погрешно. За да превърне Торн в мъж, когото би могла да обича, щеше да й трябва доста повече време, отколкото си бе представяла. Може би цял живот.
След продължителната вечеря, на която бяха поднесени риба, дивеч, овнешко, сирене и хляб, Фиона отиде при Бран, докато викингите продължаваха да се наливат с бира и да слушат как скалдът пее следващата сага за викингските подвизи. Едва бе седнала до Бран, когато Торн внезапно стана и се отправи към тях. Фиона се загледа напрегнато и мълчаливо пред себе си, с ядосано изражение. Не можеше да си представи какво е могло да го ядоса пък сега.
— Тази вечер и всички следващи вечери ще спиш в залата — изрече троснато Торн.
Изгледа я сурово и се върна при веселящите се.
Фиона веднага забеляза, че Брита се присламчи към него още когато той се върна на масата. Но макар че Торн почти не й обърна внимание, тя продължи да му се натрапва, пренебрегвайки Туролф, който като че ли нито забелязваше това, нито го беше грижа. Когато мъжете започнаха да се оттеглят към пейките и да се приготвят за сън, Брита остана на мястото си почти цял час, а после тръгна след Торн. Понеже беше седнала на удобно за наблюдение място, Фиона забеляза, че Брита подминава вратата на спалнята си и влиза в тази на Торн.
— Вярвай на Торн — посъветва я Бран, когато видя накъде гледа тя.
— Не съм сигурна, че мога — отвърна Фиона. — Той е упорит като муле и двойно по-непредвидим. В един миг се държи така, сякаш се интересува от мене, а в следващия ме пъди от спалнята си. Той е надменен, властен и ревнив. Ожени се за мене само за да задоволи страстта си, а после ме обвини, че съм го омагьосала. Няма да доживея деня, когато ще го превърна в мъж, какъвто мога да обичам.
— Имай вяра, дете — каза снизходително Бран. — Викингът се ожени за тебе, нали?
— Да — призна намусено Фиона. — Но не смята да спази обетите си. Сега видях Брита да влиза в стаята му.
Бран се взря в нещо невидимо над рамото на Фиона и се усмихна.
— Това е само изпитание за характера на съпруга ти. Имам голяма вяра в неговата сила.
— Да, силата му е голяма — съгласи се кисело Фиона. — Сигурна съм, че Брита ще оцени издръжливостта и сръчността му в леглото.
Торн се разхождаше из стаичката си като лъв в клетка, вече съжалявайки за решението да отстрани Фиона от леглото си. Въпреки че се беше любил с нея още веднъж през деня, тялото му отново я искаше. Нямаше ли почивка за него? Никога би нямаше да дойде краят на това мъчение?
Чу щракването на резето и се извърна рязко, виждайки с учудване Брита, облегната на затворената врата.
— Брита! Какво, в името на Один, означава това? Туролф знае ли, че си тук?
— Туролф не ме интересува — каза Брита с нисък, съблазнителен глас. — Цялата зала жужи от клюки. Говорят, че си изгонил съпругата си от леглото си, защото вече не ти харесва. На Роло това много му допадна. Нали знаеш, че я иска. Ще се разведеш ли с нея и ще се ожениш ли за мене? Още те искам, Торн. Винаги съм искала тебе.
Брита се притисна към Торн. Топлината му я изненада, от устните й се изтръгна лек стон. Беше висока почти колкото него и идеално си подхождаха, гърдите им се докосваха, слабините също. Когато тя обви ръце около врата му, Торн я изгледа безстрастно.
— Аз съм женен, Брита — каза той хладно, — а ти си годеница на брат ми. Няма да го предам.
— Няма нужда да предаваш Туролф, ако се разведеш с Фиона. Оженил си се с християнски свещеник. Никой няма да те обвини, ако се откажеш от нея. Нека те освободя от злата магия на тази вещица. Когато се освободиш между бедрата ми, никога повече няма да потърсиш Фиона.