Сръчните й пръсти понечиха да разкопчаят токата на рамото му, но Торн хвана ръката й и я спря.
— Ти си красива жена, Брита. Преди да срещна Фиона, бях доволен от това, че баща ми избра тебе за моя годеница. За съжаление, само Фиона може да ме освободи, а тя настоява, че не може да премахне магия, която не е направила. Може да не съм доволен от съпругата си, но нямам намерение да си вземам любовница. А ти ще бъдеш само това за мене. Върви и бъди щастлива с Туролф.
— Никога! — изсъска Брита, отстъпвайки назад разгневена. — Ти ми нанесе оскърбление, което никога няма да забравя. Пази се, защото ще си платиш за това предателство.
С високо вдигната глава Брита изхвърча като вихрушка.
Торн усети тръпка на боязън да пролазва по гърба му, но веднага се отърси. Не се страхуваше от никоя жена. Дори и от Фиона. Това, от което се страхуваше, бяха само нещата, които не можеше да разбере.
На следващия ден Брита си постави за цел да следи Бран. Когато той отвори сандъчето си с лекарства, за да се погрижи за раната на един роб, тя започна да го разпитва как се използват някои от лекарствата.
Бран, разсеян, спомена имената на някои от тях, каза по една-две думи за свойствата им, без да мисли, защото същевременно лекуваше роба. След няколко минути Брита се престори, че й е омръзнало да го слуша, и се отдалечи. Но вече беше научила нещо ценно. По-късно, когато Бран излезе от залата и вътре останаха само няколко роби, заети с приготвянето на храната, Брита отвори сандъчето му и извади едно шишенце, за което лечителят беше казал, че е силно лекарство, което може да бъде смъртоносно, освен ако не се дава в много малки количества, и то извънредно предпазливо.
След два дни повикаха Бран в селото да се погрижи за един мъж, страдащ от разстройство на храносмилането. В негово отсъствие Брита се възползва от възможността да задейства плана, който беше измислила.
След известно време Бран се върна от селото. Докато лекуваше болния, бе получил ясното усещане, че над главата му е надвиснала опасност. Предположи, че тя застрашава Фиона, и побърза да се върне, за да я предупреди. Нямаше представа откъде ще дойде тази опасност, но й каза да бъде предпазлива. Фиона взе присърце думите на стареца и на вечеря почти не докосна яденето в чинията си. Не пи и от чашата си.
Не знаейки за опасността, Торн отпи голяма глътка от собствената си чаша, опитвайки се да удави в бира ненаситната си жажда за Фиона. Когато каната пред него се изпразни, Брита бързо я взе, преди той да помоли слугата да я напълни пак.
— Ще ти донеса — каза тя и се отправи към бъчвата с бира.
Ръката й трепереше. Това беше моментът, който бе чакала. Ако всичко вървеше според плана й, Туролф скоро щеше да стане безспорният наследник на Улоф.
Никой не я видя да сипва в каната течност от едно малко шишенце и да го прибира после в джоба си. Бран беше толкова зает да предпазва Фиона, че не забелязваше опасността за Торн. Брита сложи каната с отровната бира пред Торн и побърза за излезе от залата. Той остана последен и дълго пи, докато не изпразни каната. Нямаше жив човек край него, когато след няколко часа той се опита да стане и падна по лице. Остана там до сутринта, когато Улоф го откри и изрева така силно, че събуди цялата къща.
— Торн е мъртъв!
Фиона се надигна, изтръгната от дълбокия си сън. Трябваха й няколко мига, за да проясни погледа си, но когато го направи, сърцето едва не изскочи от гърдите й. Торн мъртъв! Не, не може да е вярно.
Въпреки преклонната си възраст Бран профуча като вихрушка край нея и коленичи при Торн.
— Диша — обяви той.
— Какво му е? — запита Улоф. — Нищо му нямаше снощи.
Бран повдигна клепача на Торн и видя, че зениците му са разширени. Пулсът му беше слаб, едва се долавяше, кожата му беше станала въз синкава. Той се изруга мислено. Снощи опасността не е застрашавала Фиона, а Торн, само че той беше пропуснал да го забележи.
— Трябва да го прегледам по-внимателно, за да разбера какво му е станало, господарю Улоф. Има голяма опасност синът ти да умре. Трябва веднага да почна да го лекувам.
— Да умре! — изрева Улоф невярващо. — Вещицата го е направила. — Очите му святкаха в невъобразима ярост. — Тя е хвърлила магия върху сина ми.
— Нека прегледам Торн, моля те — поде отново Бран. — Ако има лек, ще го открия.
— Не! И ти, и онази вещица да не сте докоснали сина ми!
— Господарю, моля те — обади се и Фиона. — Бран може да спаси Торн, ако му позволиш.
— Загрижеността ти е трогателна — изфуча Улоф. — Но не е за вярване. Ти съблазни сина ми и го отдели от годеницата му. После използва магиите си, за да му докараш тази загадъчна болест. Мислеше ли, че ще те остави богата вдовица? Или просто това е в природата ти, да вършиш злини?