— За какво? Когато Торн умре, ти ще станеш наследник на баща си. Никога ли не си искал да имаш това, което принадлежи на брат ти?
— Торн е бъдещият ярл — възрази Туролф. — Никога не съм завиждал на положението му като наследник на баща ни. Не говори за него така, сякаш вече е мъртъв.
Брита само сви рамене. Мислеше, че е дала на Торн достатъчно отрова, за да го убие. Това, че беше още жив, се дължеше на големината на тялото му и на желязното му здраве. Тя реши да не говори повече за близката смърт на Торн. Стана и остави годеника си на мрачните му мисли.
Тази нощ настроението на Туролф не се подобри. Също и на следващия ден, когато отиде да види Торн и го намери в безсъзнание, на косъм от смъртта. Реши да не настоява отново пред баща си да позволи на Бран да го лекува. Беше намислил нещо.
Тази нощ Туролф изчака, докато цялото домакинство потъна в сън, и едва тогава излезе от залата. Потъна в пурпурните сенки на нощта и бързо стигна до склада, където Бран чезнеше заключен в самота. Улоф беше твърде разсеян и забрави да реши какво да прави с мъдреца, затова временно го бяха затворили там. Той се надяваше да са му оставили вода и храна, защото според него Бран наистина знаеше как да спаси живота на Торн.
Туролф отлости вратата и я отвори. Затърси мъдреца във влажните тъмни ъгли на склада. Видя го да лежи на един чувал с жито, крехкото му тяло зъзнеше от студ.
— Чуваш ли ме, мъдрецо?
— Да, чувам те, Туролф. Чаках те. Много време ти отне, докато потърсиш помощта ми.
Туролф преглътна страха, който усети да се надига в гърдите му. Животът на брат му висеше на косъм; не можеш да остави суеверието да го отклони.
— Откъде знаеше, че ще дойда?
— На Торн още не му е време да умира. Знаех, че някой ще дойде да потърси помощта ми.
— Баща ми не иска да използвам уменията ти, но аз не мога да позволя брат ми да умре. Можеш ли да го излекуваш? Съгласен ли си да го лекуваш?
— Мога и съм съгласен — увери го Бран.
Но когато старецът понечи да стане, Туролф се изненада колко беше отслабнал. Явно го бяха забравили през тези няколко дни. Той се втурна да му помогне да се изправи на крака.
— Сигурен ли си, че можеш да го направиш? — запита загрижено той. — Трябва да те вмъкна тайно в залата покрай тези, които спят там.
— Ще го преживея — каза сухо Бран. — Щом влезем в залата, намери сандъчето ми с лекарства и го донеси в стаята на Торн. Готов съм, господарю викинг. Трябва да спасим Торн заради Фиона.
Бран излезе бавно от склада подир Туролф. Спря при кладенеца, напи се до насита и си възвърна силите. В залата цареше тишина. Бран отиде направо в стаята на Торн, докато Туролф търсеше сандъчето с лекарства под пейката, където иначе трябваше да спи старецът.
— Донеси шише с топла вода — каза мъдрецът, когато Туролф се появи в стаята на Торн и сложи сандъчето в краката му. Той излезе и след малко се върна с водата. — Сега върви. Остави ме сам, за да мога да спася Торн.
— Ще остана — настоя Туролф.
— Не. Върви да спиш. С нищо не можеш да ми помогнеш.
Викингът се поколеба, после излезе нерешително от стаята. Когато вратата се затвори зад гърба му, Бран се залови за работа, за да спаси любимия съпруг на Фиона. Трябваше да излекува Торн, за да може той да спаси съпругата си от Роло. Междувременно старецът не се съмняваше, че Фиона ще може да се справи с Роло. Той дори се усмихна, като помисли какво можеше да му направи тя, без той да знае.
Провери едва напипващия се пулс на Торн, вслуша се в слабото биене на сърцето му, повдигна клепачите му, за да се взре в разширените му зеници. Състоянието му беше толкова лошо, че Бран се уплаши да не би вече да е късно и да не може да спре действието на отровата. Едно лекарство за хора със слаби сърца, напръстник, действаше добре, ако се прилага предпазливо, но по-големи количества от билката можеха да бъдат фатални. Като разбра какво е причинило болестта на Торн, Бран извади треви от няколко бурканчета, сложи ги в чаша, напълни я с гореща вода и остави сместа да кисне.
Когато сметна, че настройката е готова, той започна предпазливо да я налива в устата на Торн. После масажира гърлото му, за да го накара да преглътне. Повтори процедурата няколко пъти, докато Торн погълна една четвърт от течността, която беше приготвил. После старецът седна и зачака. Малко преди зазоряване отново предприе същите действия. Когато приложи всички лечебни методи, които познаваше, той притегли една пейка близо до леглото и започна да се моли на старите друидски богове.
Когато Туролф влезе в стаята след малко, завари Бран да спи на пейката, а Торн да се мята в леглото. Това беше първият признак на живот, който показваше той, откакто се беше разболял.