Първата вечер Торн седна на масата заедно със семейството и приятелите си. Улоф го насърчи публично да се разведе с Фиона. Това едва не го задави, но след вечерята той се подчини на баща си и на висок глас обяви развода си в спалнята, а после и пред вратата на имението. Това като че ли задоволи всички в къщата. С изключение на самия него. Но след това, което му беше сторила Фиона, той усещаше, че няма друг избор, освен да се разведе с нея. За съжаление, разводът не му гарантираше, че ще я забрави.
Торн непрекъснато се тревожеше за това, че Фиона е станала любовница на Роло. Представяше си я гола под грамадното тяло на Роло, представяше си я как се люби с Роло така, както го беше правила със самия него. През най-тъмните нощи той дори си въобразяваше, че чува виковете й на екстаз, докато Роло я довежда до безпаметство. Животът му се превръщаше в кошмар и той не знаеше какво да направи.
Нещастието му стана огромно, когато Брита лукаво подметна, подкрепена и от баща му, че той трябва да спази тържественото си обещание да се ожени за нея. Туролф не каза нищо, но Торн енергично възрази.
— Нека Туролф да се ожени за Брита, татко — заяви той енергично. — Нямам желание да се женя.
Това, което премълча, беше, че загубата на Фиона още болеше като кървяща рана и не можеше да бъде излекувана просто като си вземе друга съпруга. Още не бе успял да възприеме това, че Фиона се беше опитала да го убие. Споменът за нея вероятно щеше да го преследва до края на живота му.
Брита прикри яростта си. Заболя я, че Торн я отхвърли. Не можеше да повярва, че той е надвил отровата, която му беше дала. Имаше телосложение на бик. Нищо не беше станало според плановете й. А сега той дори имаше нахалството да отхвърли ръката й. Тя се надяваше, че брат й редовно бие Фиона.
Торн остана в залата, след като всички останали отидоха да спят. Нещо го накара да се насочи към пейките покрай стените. Намръщи се, като видя Бран да го гледа осъдително. Повика го с пръст и старецът полека се приближи към него.
— Любопитен съм, старче. Кажи ми защо Фиона ме отрови? Това не ми дава мира.
— Фиона не те е отровила, господарю викинг.
— Така си и знаех, че ще излъжеш заради нея.
— Трябва да потърсиш друг човек, който е причината за болестта ти.
Торн сви вежди.
— Няма друг. Ако знаеш нещо, което аз не знам, по-добре ми го кажи.
— Няма да ми повярваш. А и нямам доказателства, които да потвърдят думите ми.
— Кой? — изсъска тихо Торн. — Кажи ми името на негодника, който се опита да ме убие.
— Добре, щом настояваш. Беше Брита. Тя открадна едно силно лекарство от сандъчето ми и ти го наля в бирата.
Торн замръзна. После избухна в смях.
— Говориш глупости. Брита няма причина да ме убива.
— Няма ли? Помисли, господарю викинг. Отговорът ще дойде сам. Прочетох руните и посъветвах със звездите. Ще узнаеш истината, когато я потърсиш. Лека нощ, господарю викинг. Сега ще си почивам.
Торн се взря в превития гръб на Бран, докато старецът се отдалечаваше, накуцвайки, към пейката си. Длъжен ли беше да повярва на мъдреца, запита се той. Смешно беше дори да си помисли, че Брита го е отровила, но не можеше да не си припомни нощта, когато я бе отблъснал, и недоизречената заплаха, която тя бе оставила да виси във въздуха помежду им. Но дали беше отишла толкова далеч, че да го отрови? Отговорът на този въпрос го мъчеше като лош сън. Той негласно се закле да научи истината.
Думите на Бран преследваха Торн през целия следващ ден и деня след него. Той наблюдаваше внимателно Брита. Външно тя изглеждаше доволна от годежа си с Туролф, но имаше моменти, когато той улавяше погледа й, отправен към него със смесица от копнеж и ненавист. Торн реши, че никога няма да разбере сложната душа на тази красива жена.
Обърканите му мисли го доведоха до едно-единствено заключение. Бран бе намекнал, че има доказателство за вината на Брита. Ако то наистина съществуваше, Торн щеше да го открие.
На следващия ден Брита отиде до селото заедно с Туролф да видят как върви строежът на новия дракар, чието построяване бе поръчано от Туролф. Поканиха и Торн да дойде, но той отказа, защото сметна, че отсъствието на Брита ще му даде възможност да се поразрови. Най-напред намери Бран и го накара да му опише откраднатото от сандъчето му шишенце.