После се вмъкна в стаята на Брита, за да потърси окончателното доказателство за вината й.
Нямаше много места, на които да търси. Стаята беше малка, вътре имаше само едно легло с кожени завивки, два сандъка за дрехи, маса и дълга пейка. Торн претърси единия сандък и намери вътре само женски принадлежности. В другия имаше няколко сгънати туники и почти нищо друго. Тъкмо щеше да спусне капака и да се откаже от търсенето, когато една издутина в най-горната туника привлече вниманието му. Без колебание той бръкна в джоба на туниката и извади шишенце — точно като това, което Бран му беше описал.
Кръв нахлу в главата му. Сърцето му се заблъска в гърдите.
Значението на находката му го караше да крещи от радост, Фиона не го беше отровила! Този вик танцуваше в жилите му и се разливаше в кръвта му.
В този миг Улоф мина покрай отворената врата на стаята на Брита и видя Торн да стои вътре пред нейния сандък с дрехи.
— Какво, в името на Один, правиш в стаята на Брита? — запита Улоф, застанал на прага.
— Откривам нещо, което ще те изненада — отвърна Торн.
— Не разбирам. Да не си се разболял пак?
— Не съм болен, татко. Просто поумнял. — Той протегна ръка, показвайки шишенцето в отворената си длан. — Намерих това в туниката на Брита. Това е шишенцето, откраднато от сандъчето с лекарства на Бран. То съдържа отвара, която ме парализира и едва не накара сърцето ми да спре. Брита ме е отровила, татко.
— Откъде знаеш, че е същото шишенце? — запита ядосано Улоф, отказвайки да приеме, че бъдещата му снаха може да извърши подобно страшно престъпление.
— Бран ми го описа.
— Някой друг го е сложил в сандъка, не е била Брита.
— Не. Точно тя го е сложила вътре.
— Какво става? — запита Брита, влизайки в стаята, за да намери изненадана Торн и Улоф вътре.
Торн пъхна шишенцето под носа й.
— Познаваш ли това?
Брита пребледня. Тя имаше намерение да се отърве от шишенцето, но досега не й се беше представила възможност.
— Откъде го взе?
— От джоба на туниката ти — отвърна мрачно Торн.
Тя облиза внезапно пресъхналите си устни. Торн изглеждаше готов да я убие.
— Това е едно лекарство, което знахарят ми даде, преди да дойда тук. Вземам го за главоболие, защото внезапно ме заболява глава.
Улоф погледна многозначително Торн.
— Нали виждаш, има си правдоподобно обяснение.
Торн отпуши шишенцето и го поднесе към устните на Брита.
— Пий. Вътре има малко лекарство.
Брита се опита да се извърне, но Торн хвана главата й с огромната си ръка и я задържа здраво.
— Нямам главоболие — извика тя отчаяно.
— Пий! — повтори сурово Торн и притисна шишенцето към устата й.
— Не! Не искам да умра!
Улоф отпусна глава на гърдите си, а Торн изгледа кръвнишки Брита. Доказателството беше неопровержимо.
— Защо, Брита? — поиска да узнае Улоф.
— Исках Торн, но той не ме искаше. Обидата бе твърде тежка, за да я приема. Той спа с Фиона, въпреки че му предложих да споделя леглото му. Прости ми, господарю. Не бях с ума си. Бях полудяла от любов към Торн и исках да го накарам да страда, задето ме даде на брат си. Не съм искала да го убивам.
Тя падна на колене, съвършен образ на смирение и покаяние. Знаеше, че Улоф има пълното право да я убие заради това, което беше направила, и се страхуваше за живота си.
— Ставай, жено! — изрева Улоф. — Връщаш се при брат си. Няма да има годеж. Как съм можал да храня усойница в пазвата си! Ще тръгнеш след час. Роло да се оправя с тебе.
Улоф излезе от стаята. Торн отправи тежък поглед към Брита и последва баща си. Знаеше, че ако остане само още миг с нея, няма да отговаря за действията си. Мина заедно с Улоф през залата и двамата излязоха навън, под слънцето, оставяйки вътре всичко мрачно и зло.
— Отивам да взема Фиона, татко — каза Торн. Думите му накараха Улоф да застине на място. — Тя не ми е направила нищо.
— Фиона сега е любовница на Роло. Ти се разведе с нея, не помниш ли? Всички в къщата чуха как се отрече от нея. Защо ще искаш остатъците от друг мъж?
— Не знам — призна Торн. — Но иначе не мога. Тормозя се, когато сме разделени. — Той изскърца със зъби от отчаяние. — Като си я представя в леглото на Роло, ми иде да го убия.
Улоф изсумтя презрително.
— Явно, че още си омагьосан. Но аз няма да си променя мнението, Торн. Заклевам се, че ще те лиша от наследство и ще направя Туролф мой наследник, ако върнеш Фиона в къщата ми. Забрави я. Ще ти намерим друга съпруга, която да подхожда на положението ти.
Торн замря. Ултиматумът на баща му го шокира и в същото време го ядоса. Той винаги беше отговарял сам за себе си и сам беше вземал решения.