— Предложих да освободя мястото си на наследник в полза на Туролф, но ти отказа. Не ми трябва нито наследството ти, нито титлата. Имам достатъчно собствено богатство и ще правя каквото ми харесва.
— Така да бъде — каза Улоф с глас, от който повечето мъже биха потреперили.
10
Къщата на Роло
Роло продължаваше да тормози Фиона. Понеже не можа да легне с нея, той правеше живота й ад, като непрекъснато й подхвърляше жестоки думи. Най-лошото от всичко беше постоянното му напомняне, че Торн е мъртъв. Фиона обаче не усещаше такова нещо. Тя бе надникнала вътре в себе си и бе възнаградена с видение, че той е жив и е добре.
— Какво те кара да смяташ, че Торн е жив? — запита я Роло след още един неуспешен опит да легне с нея.
Искаше да я унижи и да я нарани, точно както тя го унижаваше и нараняваше. Това, което му причиняваше, беше жестоко и той искаше да я накаже. Но се страхуваше от заканата й да го направи безсилен завинаги. Викингите много се гордееха със сексуалната си мощ.
— Не е мъртъв — каза храбро Фиона. — Видях го жив и здрав.
— Ако е жив, защо не идва да те вземе? — възрази Роло. — Ти си негова съпруга.
— Смята, че аз съм виновна за болестта му.
— Прав е — продължи да я напада Роло. — Виж какво направи с мене.
Той погледна безпомощно отпуснатата си мъжественост и придърпа туниката, за да прикрие срама си.
Фиона също спусна туниката си и скочи от леглото му.
— И двамата знаем, че нямам нищо общо с болестта на Торн.
Роло пребледня под червената си брада.
— Нищо не знаеш!
— Знам всичко.
Той отстъпи изплашен. Мислеше, че може да се справи с черните магии на Фиона, но страховитата му сила не беше нищо в сравнение с нейните тайнствени познания. Бавно се дръпна още една крачка назад.
— Ако обещая повече да не те докосвам, ще възстановиш ли мъжествеността ми?
— Ще си помисля — каза Фиона снизходително.
Роло отвори вратата и едва не се сблъска с една слугиня.
— Махай се от пътя ми! — изрева той.
— Господарю, сестра ти се върна — едва изрече слугинята, треперейки пред гнева на Роло.
— Брита е тук?
Той тръгна към залата, за да посрещне сестра си. Фиона го последва с любопитство.
— Защо не си с годеника си Туролф? — запита Роло.
— Торн е жив — каза Брита вместо обяснение.
Роло присви очи.
— Но аз мислех…
— Грешал си. Този човек е здрав като бик.
— Значи те знаят?
— Да, знаят. Намериха шишенцето в стаята ми.
Фиона ахна възмутено.
— Каква жена си ти? Какво се надяваше да спечелиш, като убиеш Торн?
— Туролф щеше да стане наследник на Улоф след смъртта на Торн. Имаше какво да спечеля — изсъска Брита. — Прогониха ме завинаги от дома на Улоф и нямам изгледи да си намеря мъж.
— Защо не си внимавала?! — избухна Роло. — Цяло чудо е, че Улоф не те е убил.
— Трябваше да се моля за живота си. Сега всичко е изгубено. — И тя изгледа Фиона на кръв. — И тебе трябва да обвинят наравно с Бран, магьоснице! Защо не бях тук да те видя как се молиш за милост, когато брат ми те е направил своя курва! Както са ми казвали, Роло не е внимателен с жените.
Срамувайки се да признае, че Фиона е унищожила мъжествеността му със своите магии, Роло каза навъсено:
— Фиона се научи да се подчинява. Много съм доволен от нея.
Тя го изгледа стреснато, отвори уста, за да отрече, но огромното ръчище на Роло веднага я запуши. Свирепият поглед, който й метна, я предупреждаваше, че дори заплахата да го остави завинаги немощен няма да му попречи да й направи нещо, ако тя разкрие истината пред всички в къщата.
— Какво става тук? — поиска да узнае Брита.
— Опитвам се да науча Фиона на подчинение — обясни Роло. — Тя не трябва да продумва, освен ако не я заговоря.
— Съмнявам се, че ще успееш, братко — подразни го Брита. — Както и да е, не ме е грижа какво правиш с твоята курва, стига да не пречи на плановете ми да си намеря нов съпруг в алтинга следващия месец. Надявам се, че я биеш редовно и по много. — Обърна се да излезе, но внезапно се извъртя към тях. — Впрочем, Фиона, може да ти е интересно да знаеш, че Торн се разведе с тебе пред цялата къща. Вече не си негова съпруга.
Смехът й заглъхна, докато излизаше вдигнала царствено глава.
Отначало Фиона беше разтърсена от новината. После се ядоса. Торн беше истински глупак. Явно не знаеше, че християнските бракове са за цял живот. Викингите можеха да се отнасят лекомислено към брака, но християните — не. После една ужасяваща мисъл й мина през главата. Ако Торн вече не я иска, какво ще стане с нея? Къде ще отиде? Беше успяла да накара Роло да се бои от магиите й, но какво щеше да стане, когато един ден свършеха билките, които му даваше? Нямаше представа дали тези билки растат тук, в този суров климат, не знаеше и къде да ги търси.