— Какво очакваш? — нападна го тя. — Вече не сме женени. Сега твоя любовница ли ще ставам?
— Значи Брита ти е казала. Трябваше да се досетя. Нямах друг избор, освен да се разведа с тебе. Бях убеден, че ти си се опитала да ме убиеш.
— И докъде стигнахме сега с тебе, господарю викинг?
Той се замисли, но не намираше отговор на въпроса й, затова умело смени темата.
— Какво си сторила на Роло? Намекна, че си му направила магия. Изглеждаше облекчен, че се отървава от тебе.
— Не съм направила нищо, което да не е заслужил — изсумтя Фиона.
Торн кимна.
— Точно както подозирах. Ти си магьосница. Аз съм обсебен. Умът и тялото ми вече не ми принадлежат. Каква магия ще ми направиш сега?
— Още не съм решила — каза загадъчно Фиона и тръгна.
Торн я сграбчи за ръката и я накара да се обърне към него. От изсечените черти на лицето му лъхаше нещо мрачно.
— Хареса ли ти Роло? По-добър любовник ли е от мене? По-издръжлив ли е? Наслади ли се на уменията му?
Фиона погледна право в пламтящите му зеници и отговори:
— Не знам. Роло не е спал с мене.
Торн се изсмя сухо.
— Толкова ли те е страх от мене, че да ме лъжеш? Никой мъж, който е с ума си, няма да ти устои. Роло никога не е отричал, че те иска в леглото си.
Думите му я изпълниха с хладен гняв. Тя се опита да се дръпне от него, но той я държеше здраво.
— Отговори ми! Хареса ли ти това, което той правеше с тебе?
Щом я питаше така, Фиона не можеше да отрече истината. Не бе могла да понесе нищо от това, което Роло бе правил с нея. Наистина той не можа да я унижи по най-крайния начин, но и докосването му предизвикваше гадене у нея.
— Не, не ми хареса това, което Роло правеше с мене.
Торн рязко я пусна и тя отстъпи пред яростта, която виждаше да се набира в дълбините на измъчените му сини очи.
— Трябваше да го убия.
— Толкова ли ти харесва да убиваш?
— Аз съм викинг — каза той с гордост. — Това правим ние.
Фиона побърза да се отдалечи, докато още чувстваше сили да го стори.
Викингските бойци спяха около догарящия огън. Фиона се уви по-плътно в наметалото си и се помъчи да не обръща внимание на силното тяло на Торн, долепено до нейното, за да я пази от нощния студ. Освен топлината той не й даваше нищо друго. Но тя и не би приела нищо, независимо какво щеше да й предложи. Нейният гняв и неговата неотстъпчивост, недоверието му в нея бяха като мечове, които ги разделяха. Този упорит глупак по-скоро би повярвал, че Роло е спал с нея, отколкото да приеме истината.
Фиона затвори очи, опитвайки се да заспи. Изведнъж трепна, защото под клепачите й започнаха да се въртят видения. Чувството беше мощно и потискащо, толкова силно, че цялото тяло като че ли я болеше. Поддавайки се на свръхестествената сила, която я разтърсваше, тя се отпусна и остави видението да я овладее.
Видя дома на Торн обсаден от нашественици. Усети отчаяние. Торн беше взел повечето бойци със себе си, оставяйки Улоф с опасно малко хора, почти беззащитен срещу нападение. После тя усети студеното присъствие на смъртта и не можа да потисне вика, надигнал се в гърлото й.
Торн се стресна, скочи и посегна към оръжията си.
— Какво има? Нападат ли ни?
Спящите викинги се събудиха моментално и наскачаха, готови да посрещнат атаката на врага.
— Трябва да тръгваме незабавно! — извика Фиона, готова да хукне.
Трепереше така силно, че думите едва излизаха от устата й.
— Какво има? — запита Торн, след като се увери, че не ги заплашва непосредствена опасност.
— Викинги нахлуват от север — едва изрече Фиона, давейки се в потока от думи. — Домът ти… Трябва да побързаме, преди да са избили всички.
Торн сграбчи раменете й и леко я разтърси.
— Полека, Фиона. Кажи ми откъде разбра.
— Понякога виждам разни неща. Не много често, но се научих да възприемам сериозно виденията си. Трябва да побързаме, Торн. Усещам… усещам смърт.
Торн се вгледа в нея, опитвайки се да реши дали да й вярва, или да приеме видението й за лош сън. Хората му се бяха втренчили в нея така, сякаш я смятаха за обладана от духове. Някои дори отстъпиха страхливо назад. Но колкото повече я гледаше, толкова повече се убеждаваше, че тя наистина е имала свръхестествено откровение. Кожата му настръхна, сърцето му заби силно. Може би беше луд или обладан от духове, както и Фиона. Но й вярваше. Бързо даде разпореждания и метна Фиона на седлото. Когато се качи зад нея, хората му вече потегляха.
Стигнаха имението точно когато слънцето се подаваше иззад планините. Завариха истинско бойно поле. Гръмовният звън на мечове и бойни секири огласяше околностите. Торн погледна озадачено към Фиона, сякаш се опитваше да разбере плашещата сила, която притежаваше тя. Свали я на земята, каза й да го чака до коня, нададе бойния вик на викингите и хукна към хората си, които вече се сражаваха с неприятелите.