— Но това неестествено чувство може да е резултат от магия. Развали магията си, Фиона, и ме остави отново да стана самият аз. Само така ще съм сигурен дали чувствата ми са чисти и не са породени от черна магия.
— Добре тогава — каза Фиона, вече доста раздразнена. И размаха ръка във въздуха. — Готово. Магията е премахната. Какво чувстваш?
Торн затвори очи и пое дълбоко дъх. Когато я погледна, тя се стресна от дълбоките чувства, които съзря в ярката им синева.
— Не знам какво чувствам. Объркан съм, това е сигурно. Искам да повярвам, че съм освободен от магията ти, но още се чувствам омагьосан. Трябва да проверя чувствата си.
Той се обърна по гръб, сграбчи я през талията и я привлече отгоре си. Краката й го обгърнаха и горещият й център се опря в слабините му.
— Не бива да го правиш пак — ахна тя, когато членът му понечи да навлезе в нея. — Раната ти…
— Няма ми нищо — измърмори Торн разсеяно. — Отвори се за мене, Фиона. Може би объркването ще изчезне, ако пак съм вътре в тебе.
Той повдигна ханша й и огромното му копие проникна в извора на женствеността й, плъзвайки се с лекота във влажния отвор. Проникна мигновено вътре и навлезе толкова дълбоко, че Фиона трепна и изстена от наслада. Торн беше единственият мъж, който можеше да я развълнува емоционално и физически. Тя никога преди не бе смятала плътската любов за нещо, което може да бъде желано. Но сега се разтапяше от блаженство в прегръдките на Торн, в насладата, която той й даваше.
— Толкова си стегната — изпъшка Торн срещу устните й. — Подлудяваш ме. Никоя жена не ме е обхващала така.
Той започна да се движи, надигаше се, замираше за миг, после се устремяваше надолу, отначало бавно, а след това по-бързо. Докато Фиона започна да не различава кога свършва един тласък и кога започва следващият. Големите му ръце вдигаха и спускаха хълбоците й, за да посрещнат движенията му, докато устните му се впиваха жадно в зърната й.
Фиона усети как костите й се топят, докато Торн я извеждаше все по-високо и по-високо. После тя загуби връзка с действителността и изкрещя името му.
Торн замръзна, когато спазмите й го изпратиха отвъд ръба на лудостта. Започна да навлиза все по-силно и все по-дълбоко, заливайки я със семето си.
14
Фиона почиваше в прегръдките на Торн, дишайки неравномерно, докато бавно възвръщаше свързаната си мисъл. Задъханото му дишане и гръмкото биене на сърцето му й говореха, че и той изживява същото. Но и двамата не знаеха, че Брита ги наблюдава през една цепнатина на вратата. Не можеха да видят израза на необуздана ярост, изписан на лицето й, когато тя тихичко се оттегли.
— Какво чувстваш сега? — запита Фиона, спомняйки си какво й беше казал Торн малко преди устните и ръцете му да я накарат да забрави дори собственото си име.
Беше й казал, че ще може по-добре да обясни какво чувства, след като отново се люби с нея.
Торн я погледна въпросително. Знаеше, че тя настоява за определен отговор, но беше забравил какъв е въпросът. После си спомни. Беше го питала дали я обича.
— Чувствам се така, сякаш все още съм обсебен — въздъхна той. — Сякаш ме притежаваш телом и духом.
Фиона усети как я бодва острието на разочарованието. Този упорит мъж, беше невъзможен. Преди броени мигове почти бе признал, че я обича. Сега приписваше чувствата си на магия. Ако тя беше някоя обикновена жена, която не умее да прави изключителни неща, може би Торн щеше да приеме любовта й и щеше да й отвърне със същото.
— Искам те в леглото си всяка нощ — заяви Торн. — Вече няма да допусна между нас да има студенина.
— Ами Брита?
— Какво Брита? Тя е нищо за мене. Ако я исках в леглото си, сега тя щеше да е в ръцете ми, а не ти.
— Скоро ще стана огромна. Някои мъж си вземат любовници, когато жените им са бременни.
Сините очи на Торн се спряха на корема й. Тя усети изгарящата им топлина и се опита да се прикрие, но той не й позволи.
— Ще е необходимо нещо повече от издут корем, за да ме отблъсне от тебе. Има начин нещата да се правят, без да навредя на тебе или на бебето. Все още ми е трудно да повярвам, че детето наистина е мое.
— Повярвай — отговори кисело Фиона.
— Искам син, Фиона — каза Торн с типичното мъжко нахалство. — Може да родиш и дъщеря, след като ми дадеш няколко синове.
— Ще вземеш каквото ти се дава — прикри усмивката си Фиона.
Торн говореше като мъж, който има намерение да остане завинаги със съпругата си. Единственото, което би направило нещата съвършени, беше безусловната му любов. Но това нямаше да стане, докато тя не докажеше, че не е вещица и че не е прибягнала до магия, за да го покори.