— Ще съжаляваш, вещице — обеща й тя.
— Не — извика Фиона и виолетовите й очи блеснаха гневно. — Ти и брат ти ще съжалявате.
Тя се обърна към Роло и очите й потъмняха.
Той отстъпи страхливо една крачка, когато погледът й го прониза, обещавайки му най-лоши неща.
— Чуй ме добре, Роло Дръзки. Не без причина ме наричат Фиона Учената. Притежавам сили, които могат да накарат члена ти да влезе в корема. И никога повече няма да легнеш с жена, ако ти и Брита направите това ужасно нещо с нас.
Фиона нямаше представа дали тази дръзка тактика ще даде резултат, но си струваше да опита. Роло нямаше откъде да знае, че тя не притежава други сили освен познанията си за лекарствата и билките.
Страхът накара очите на Роло да изскочат. Способността да говори го напусна. Не можа да каже нищо, само се взираше във Фиона и паниката му растеше с всеки миг.
Брита обаче не трепна.
— Хванете ги! — извика тя към воините на Роло. — Не ги оставяйте да избягат. Веднага ще пратя да повикат роботърговеца.
Един от мъжете довлече Тайра, докато другите бързо обкръжиха Фиона и Рика и ги подкараха към задната част на залата. Когато Фиона усети зад себе си пейка, се отпусна тежко на нея. След като ги обезвреди, Роло се приближи към тях, пурпурно червен от гняв.
— Махни магията, вещице! — изрева той. Беше толкова ядосан, че пяна избиваше по ъглите на устата му. — Махни я, казвам ти! Аз съм мъж. Викинг. Няма да позволя да ме превърнеш в евнух.
Фиона присви очи.
— Ще сключа сделка с тебе, Роло. Прати Рика при баща й и освободи Тайра, тогава ще махна магията.
— Не! Не съм чак такъв глупак. Рика ще разнася обидни слухове за моя… за моя… провал — Той вдигна рамене. — Не, по-добре и трите да завършите живота си във Византион.
— Помисли, Роло — каза Фиона така тихо, че само той да я чуе. — Представи си, че много искаш някоя жена, а не можеш да се представиш както трябва. Помисли как сгърченият ти, безполезен член ще се мотае между краката ти, без да може да ти достави удоволствие. Ти си млад мъж, Роло. Животът на една жена не струва ли колкото възстановяването на мъжествеността ти?
— Не и ако цялото кралство ще ми се присмива — озъби се той.
— Рика ще обещае на никого да не казва нищо за това, ако я пратиш при баща й — заяви Фиона. — Може би дори ще успее да го убеди да не си иска обратно зестрата.
— Да — каза Рика, потвърждавайки думите на Фиона. — Обещавам да не казвам нищо.
Роло поглади брадата си, размишлявайки върху искането на Фиона. Не се тревожеше за Рика. Ако тя успееше да убеди баща си да не изисква връщането на зестрата й, нямаше нищо против да я прати обратно в дома й. Винаги можеше да каже, че се е показала негодна за съпруга. Беше склонен да направи каквото и да било, само и само да си възвърне мъжествеността. Последния път, когато Фиона беше хвърлила магията си върху него, беше останал импотентен почти две седмици. Немислимо беше да остане завинаги полумъж.
— Обещаваш ли да махнеш магията, ако се съглася да върна Рика при баща й? — запита Роло.
— Да. Изпрати Рика в дома й с надеждна охрана и ще разваля магията. Ами Тайра?
— Благосклонността ми се простира само върху Рика. Тайра ще сподели съдбата ти. Торн не иска да има нищо общо с тебе, аз също. Двете с Тайра ще бъдете продадени на роботърговеца, както е уговорила Брита.
— Много добре — каза Фиона. — Ще премахна магията, когато Рика потегли заедно с придружителите си. До довечера ще бъдеш напълно възстановен и силен като преди.
— Ако не стане така, ще те убия.
Той й обърна гръб и отиде да даде нареждания за пътуването на Рика.
— Значи — каза Брита, присвила замислено очи, — ти казваше истината, че си направила Роло негоден. И детето ти наистина е от Торн.
— Не съм те излъгала — изрече уморено Фиона. — Прибягнах до познанията си за билките, за да попреча на Роло да легне с мене.
Брита се изсмя остро.
— Представям си как се е вбесил брат ми, като е разбрал, че е лишен от мъжествеността си. Той не търпи да му се отказва каквото и да било. Знам, че се е случвало да вземе три жени за една нощ.
— Горките — измърмори под нос Фиона.
— Да, така е. Не е лесно да му се угоди. Никоя негова любовница не е оставала дълго време с него, а робините се боят от тежката му ръка. Малката Рика даже не знае колко щастлива е, че се е отървала от него.
Не след дълго Роло се върна при тях. С един замах на ножа освободи ръцете и краката на Рика и се обърна към нея: