— Събери си нещата. Заминаваш след час заедно с охрана. Колкото до тебе, Фиона — изрече, святкайки предупредително с очи, — животът ти изцяло зависи от силата ми в леглото довечера. Ако всичко е наред, когато легна с някоя от робините, ще ти пощадя живота. Съжалявам онзи богаташ, който ще те купи, за да му топлиш леглото. Страхувам се, че ще получи повече от това, за което се е пазарил.
След като каза всичко, което имаше да казва по този въпрос, Роло се върна в спалнята си. Брита прати триумфална усмивка към Фиона и също се отдалечи.
— Не мога да те оставя така — каза Рика, не желаейки да се раздели с жената, която я бе спасила от ужасна участ.
— Трябва да вървиш — отвърна Фиона, — иначе за какво направихме всичко? Иди си у дома при баща си. Кажи му, че си се развела с Роло, защото е бил брутален съпруг. Ако баща ти те обича, ще те разбере.
Тя зарея поглед някъде над рамото на Рика. Очите й станаха като стъклени.
— Има друг мъж в твоето бъдеще. Не мога да видя лицето му, но знам, че ще те обича и ти ще го обичаш. Един ден новият ти съпруг и баща ти ще обединят силите си и ще завоюват обратно зестрата ти. Роло ще бъде наказан заради жестокостта си.
Видението изчезна също така внезапно, както се беше появило, и Фиона разтърси глава, за да проясни мислите си.
— Виждаш всичко това? — запита Рика, удивена от способностите на Фиона. — Ами твоето бъдеще? Какво ще стане с тебе и с детето ти?
Фиона поклати глава. Не можеше да види собственото си бъдеще. Усещаше опасност и скръб, но нищо определено.
— Не знам. Някога мислех, че Торн е моето бъдеще, но сега не съм толкова сигурна. Торн не ме иска, Рика. Не го е грижа какво ще стане с мене. Но аз ще намеря начин да се върна в моя дом на Ман.
— Нека боговете те пазят — каза Рика, полагайки ръка на рамото на Фиона. — Ако някога срещна отново Торн, ще му кажа какво точно мисля за начина, по който се отнесе с тебе.
Самото споменаване на името на Торн предизвика режеща болка в разбитото сърце на Фиона. Нейният народ се страхуваше от викингите и ги мразеше заради тяхната жестокост, но за кратко време тя бе повярвала, че Торн е изключение. За нейно нещастие, се бе уверила, че той е също толкова жесток и безчувствен, колкото всички викинги, които бе срещала или за които бе чувала. Да бе забил нож в сърцето й и да го завърти — дори тогава нямаше да бъде толкова жесток.
След час, увита в топли кожи, и обута в солидни обувки, Рика заедно с придружителите си напусна дома на Роло. Когато падна нощта, пристигна роботърговецът Pop, придружен от трима воини, които му служеха за охрана. Той огледа Фиона и Тайра от глава до пети, изсумтя одобрително и се оттегли с Роло и Брита да обсъди цената им.
— Какво ще стане с нас? — запита боязливо Тайра.
Тя вече не се боеше от робството, щом това, както изглежда, беше жребият й в живота. Страхуваше се от неизвестността. И от мисълта, че никога повече няма да види Арен.
— Само да знаех — въздъхна Фиона. — Но ще измислим нещо. Корабите не могат да плават през зимата, затова търговецът сигурно ще ни настани някъде наблизо. Може би ще успеем да избягаме и да потърсим подслон при бащата на Рика. Тя ми каза как да стигна до дома й.
— Може — обади се унило Тайра.
Фиона знаеше, че тя мисли за Арен и за това, че е възможно никога повече да не го види.
След като приключи преговорите относно двете жени, Pop бе поканен да прекара нощта в залата. Веднага след като свърши вечерята, Роло огледа робините си, сграбчи една красива девойка на име Миста а я завлече в спалнята си. Развързаха Фиона и Тайра и ги оставиха да се нахранят и да отидат в умивалнята, преди отново да ги вържат за през нощта.
Фиона почти не мигна, легнала на голата пейка без никакво одеяло или топла наметка. Не можеше да намери разумно обяснение за събитията. Не беше присъщо на Торн да оставя други да носят отговорността за решенията му. Ако искаше да се отърве от нея, щеше сам да го направи, поне така предполагаше тя. Как би могло да се изпълни пророчеството на Бран, ако Торн се откажеше от нея и от нероденото им дете, без дори да помисли за благополучието й? Но когато сънят най-накрая дойде, в главата на Фиона нямаше покой.
Рано на следващата сутрин Роло излезе от спалнята си ухилен до уши. Явно мъжествеността му се бе възстановила и цялата му нощ бе минала в бясно съвкупление. Той се насочи право към Фиона и я разтърси.
— В края на краищата, няма да те убивам, вещице — изрече, пъчейки гърди в чисто мъжкарски жест на превъзходство. — Силата ми се върна и съм напълно задоволен. След като заминеш оттук, вече няма от какво да се страхувам. Торн много умно реши да се отърве от тебе. По-добре ще му е, когато те няма.