— Ще се оправи ли? — запита Торн тревожно, когато Фиона като че ли се унесе.
— Тя спи, Торн — каза Тайра. — Сега точно това й трябва.
— След колко време ще може да пътува? — запита той.
— Няколко дни, струва ми се. Трябва и почивка и хубава гореща супа, да си възстанови силите. Може би двамата с Арен ще хванете някой тлъст заек. Аз намерих две железни гърнета, имаме още много дърва. Ще приготвя нещо да я нахраня, когато се събуди.
Макар да не му се искаше да излиза навън, Торн се зарадва, че ще може да помогне с нещо. Чувстваше се безпомощен в подобни ситуации, а това усещане никак не му харесваше.
— Съжалявам за загубата ти — каза Арен, когато излязоха от колибата. — Много ще ми хареса да те видя как раздаваш възмездие на Роло и Брита. Постъпката им е отвратителна.
— Така е — каза Торн, мислейки по какъв начин да накара Роло и Брита да страдат заради това, което бяха отнели на него и на Фиона.
Не можеше да понесе мисълта, че и той отчасти е виновен за случилото се. Ако не беше оставил Фиона при Роло и Брита, неговото дете още щеше да бъде в утробата й. Трябваше да преодолеят още толкова много препятствия, че Торн се питаше дали двамата с Фиона ще успеят да се справят с всичко тона. Дори собственият му брат се страхуваше от нея й я мразеше.
Тъкмо тогава забеляза един тлъст заек; инстинктът му на ловец надделя и той моментално престана да размишлява.
Сънят на Фиона добиваше очертания и плътност под затворените й клепачи. Видя Бран, застанал пред нея с нежна усмивка на лицето. Той хвана ръката й и приседна до нея.
— Загубих детето си — каза Фиона с треперещ от мъка глас.
— Не се отчайвай, дете — отвърна Бран и стисна ръката й. — Ще имаш и други деца. Много други деца. Винаги съм знаел, че първият ти син ще се роди на Ман. Ще има силата на баща си и мъдростта на майка си.
— Не. Няма да родя повече деца на Торн. Не мога да понеса отхвърлянето, нито болката да го обичам, а той да не ме обича.
Фиона сигурно бе извикала в съня си, защото Торн веднага се озова при нея и сграбчи ръката й. Все още в призрачното царство между съня и реалността, тя отвори очи, очаквайки да види Бран. Но видя само Торн. Премига няколко пъти, но обичният й приятел и наставник все така го нямаше. После усети изкусителната миризма на готвено и се опита да се надигне. Присви се от острата болка, която прониза вътрешностите й. Тогава действителността се върна като с един удар. Тя беше загубила детето си, и то по вина на Торн. Ако той не бе пожелал да се отърве от нея, детето й щеше да бъде на безопасно място под сърцето й. Не разбираше какво прави той тук.
— Добре ли си? — запита Торн, когато усети, че го е познала. — Боли ли те?
— Боли ме сърцето — прошепна Фиона. — Можеш сам да ми кажеш, че не ме искаш, а не да оставиш Брита да го прави вместо тебе. Отдавна щях да се върна на Ман, ако ме беше пуснал.
Торн си спомни всичко, което беше казал и направил, за да си спечели недоверието на Фиона. Спомни си как я беше обвинявал, че й е харесвало да бъде любовница на Роло. Спомни си как упорито бе отказвал да повярва, че детето, което тя носи, е негово, а вместо това бе давал ухо на лъжите на Брита и Роло.
— Виновен съм за много неща, но не и за това, че те продадоха — каза той.
— Признай си. Ако детето ни беше се родило, винаги щеше да се чудиш чие е — нападна го Фиона.
Торн нямаше какво да каже. Не умееше да лъже. И макар да съжаляваше от цялото си сърце, думите на Фиона бяха отчасти верни. Съмнението, че тя носи дете от Роло, се бе така силно вкоренило в душата на Торн, че той вече не знаеше на какво или на кого да вярва.
— Възможно е — съгласи се той. — Но никога няма да знаем със сигурност. Прости ми, че ти причиних такава мъка. Не ме интересува дали съм омагьосан. Това вече няма никакво значение. Ти си моя, Фиона. Ние още сме съпруг и съпруга според твоя християнски бог.
— Ще си говорите по-късно, Торн — каза Тайра, подканвайки го да се дръпне.
Зад нея стоеше Арен, държейки гърнето със супа, която Тайра беше сварила. Той го остави на земята до Фиона.
— Нямаме чинии, но имаме лъжици — каза Тайра, извади една лъжица от торбата си и я подаде на Фиона. — Ние ще ядем, след като ти се нахраниш.
Фиона посегна да вземе лъжицата от Тайра, но Торн се намеси. Взе лъжицата и започна търпеливо да сипва супа в устата на Фиона, като между всеки две лъжици течност й даваше хапки от свареното заешко. Въпреки че нямаше сол, супата беше богата и засищаща, а когато тя се нахрани, Торн й помогна да легне.
Докато Фиона си почиваше, Торн, Арен и Тайра изядоха останалата супа и месото и започнаха да говорят какво ще правят.