Без да обръща внимание на блесналите от страст очи на Торн, Фиона коленичи пред огнището, за да среши косата си с пръсти. Изненада се, когато Торн коленичи зад нея и я притегли към себе си. През бариерата на дрехите им тя усети изгарящата топлина, която се излъчваше от тялото му.
Замря на място.
— Торн, недей.
Страхуваше се как ще реагира на този единствен мъж, плашеше се от начина, по който тялото й тръпнеше и сърцето й се разтуптяваше, когато той я докоснеше.
— Искам да те прегръщам, Фиона. Можеше да те изгубя окончателно. Надявам се един ден да разбера коя е робинята, която ми каза истината за твоето изчезване, и да я възнаградя.
Той обърна Фиона към себе си.
Знаеше, че репутацията му на грабител всява страх у мъже и жени, но с Фиона бе открил в себе си нещо нежно и ласкаво. Ако брат му или другарите му научеха за този негов недостатък, сигурно щяха да се присмиват на това, че една дребничка жена е направила това, което никой мъж не би посмял.
— Ще те целуна, любов моя.
Фиона усети как нещо у нея се сгромолясва и се уплаши, че това е защитната й сила. След като помълча нерешително, каза:
— Бих предпочела да не го правиш.
Той разбра страха й и поиска да го прогони. Искаше да я накара да го пожелае. Искаше и тя да почувства онази буря на чувствата, която бушуваше у него.
— Ти си моя, Фиона. Винаги си била моя. Най-напред ми беше пленница, а след това съпруга. Не мога да направя нищо, за да променя това, което се случи с детето ни, но мога да ти помогна да го забравиш за известно време.
Устата му плени нейната, преди тя да бе успяла да протестира. Устните му бяха твърди, горещи, настоятелни, изискващи отговор. Отначало Фиона беше решила да не реагира, но когато устата му започна да прави магии с нейната, езикът му накара устните й да се отворят и преодоля съпротивата й, тялото й полека започна да се отпуска.
Торн я притисна към себе си, държейки я здраво с едната ръка през кръста, а другата бе вплел в дългата й коса. После ръцете му започнаха да бродят нагоре-надолу, обхващаха стегнатия й ханш, стискаха тънката й талия и накрая се спряха на гърдите й. Целувките му ставаха по-дълбоки, езикът му търсеше горещината на устата й. Фиона въздъхна и обви ръце около врата му. Стонът й се зароди дълбоко в корема и си проправи път нагоре към устата й. Той го пое с измъчено изпъшкване, докато я вдигаше на ръце и я отнасяше към сламената им постеля. Положи я полека на леглото и се отпусна до нея.
— Това не е добра идея — изрече със задавен дъх Фиона, когато най-накрая той освободи устата й.
— Рано ли е? — запита Торн. Стряскащата синева на очите му бе потъмняла от страст. — Не искам да те нараня.
— Не, вече оздравях — каза тя. — Не е това.
— Искам да те любя — прошепна Торн, галейки леко с език ухото й. — Тялото ти ме иска, Фиона. Толкова време мина, а аз съм почти полудял от желание. Никога не съм допускал, че един мъж може да иска собствената си съпруга така, както аз те искам.
— Може би още си омагьосан — подразни го Фиона.
Той я изгледа и се засмя леко.
— Това състояние много ми харесва. Не ме е грижа за никакви магии или вълшебства, които можеш или не можеш да правиш. Искам те, Фиона, и това никога няма да се промени.
Той зарови лице в топлата ямка на шията й и започна да я целува и облизва пулсиращата там вена. Фиона отметна глава, за да го улесни, и усети как сетивата й започват да се изплъзват от контрол.
Този мъж й беше толкова познат, но тя усещаше, че не знае нищо за него. Беше се любила с него, беше спала до него, беше правила всякакви интимни неща, каквито жената прави с мъж, но в действителност още не го познаваше.
— Какво ще стане, когато това привличане помежду ни умре от естествена смърт?
— Дотогава ще съм твърде стар, за да ме е грижа. Да не би вече да си се уморила от мене?
— Този въпрос не е честен. Ти се разведе с мене. Ти твърдеше, че съм те омагьосала, и отказваше да признаеш детето, което носех.
— Бях глупак — каза той. — Прости ми, Фиона.
Очите й се разшириха. Не беше в характера на Торн да иска прошка; той беше твърде горд мъж, този викинг, за когото се бе омъжила.
— Не знам дали мога да ти простя.
— Опитай — прошепна той срещу устните й.
Ръцете му, топли, нежни, решителни, полека сваляха туниката и ризата й и ги захвърляха на пода. Чорапите и обувките й бързо ги последваха. После той стана и свали и своите дрехи, Фиона го загледа омаяна; дъхът й замря, виолетовите й очи станаха като стъклени при вида на най-разкошния мъж, когото бог някога беше създал.