Фиона много се зарадва, че двамата с Торн ще имат известно усамотение в леглото си от кожи зад завесите. Вече се беше уморила да спи по пейките заедно с робините и робите. Най-накрая бе приела факта, че Торн няма да я изостави, че я обича и че няма да направи нищо за да я нарани. Пророчеството на Бран най-накрая се бе осъществило. Магьосникът бе прочел звездите, разтълкувал руните и точно бе предсказал бъдещето й.
— За какво мислиш? — запита Торн, докато лежаха една вечер в леглото си зад завесата. — Толкова си тиха.
— Мисля колко те обичам и колко много ми липсва Бран. Той винаги ми напомняше, че един викингски завоевател ще открадне сърцето ми. Не исках да му вярвам, но доколкото знам, никога не е изричал пророчество, което да не се е осъществило.
— Благодарен съм, че аз съм викингът, който открадна сърцето ти. Кажи ми едно нещо, любов моя: Наистина ли ме омагьоса в онзи първи ден, когато те видях на Ман?
— Възможно е — пошегува се Фиона. — Или може би Бран е направил магия — първият викинг да спре погледа си на мене. Има ли значение?
— Не, няма значение дали си вещица, ти си жената, която искам. Нали разбираш, не бях длъжен да се оженя за тебе. Ти беше моя; можех да те взема когато искам и никой нямаше да възрази. Аз потърсих свещеник, защото исках да ти се харесам. Навремето не го разбирах, но знаех, че е нещо, което трябва да направя. Обвинявах те, че си направила черна магия, но бях прав в едно отношение: ти наистина ме омагьоса и се надявам това никога да не свърши.
Тази нощ те правиха любов — нежна и сладка. Торн беше толкова мил, че в очите на Фиона се показаха сълзи. Тя беше по-щастлива, отколкото когато и да било досега. Наистина, все още тъгуваше за детето си, но знаеше, че един ден ще има друго дете, което да обича.
По-късно вечерта, докато тя почиваше в прегръдките му, Торн се обади:
— Спомняш ли си, че ми каза, че ме мразиш?
Фиона въздъхна.
— Тогава наистина мислех, че е така. Вярвах, че ти си заповядал да ме продадат. Току-що бях загубила детето си и те обвинявах за това.
— А сега какво чувстваш?
— Знаеш какво чувствам. От дълго време те обичам, Торн. Дори ако Бран не ми беше казал, че ще обичам викинг, пак щях да те обичам.
— Иска ми се…
— Какво ти се иска? — запита Фиона.
— Иска ми се Туролф да не е толкова неотстъпчив към тебе. Пратих Арен да каже на брат ми за измамата на Роло и да му обясни къде да ме намери, ако има нужда от мене.
— Да, той ще липсва доста на Тайра. Какво според тебе ще направи Туролф?
— Нищо, надявам се. Поне засега. Просто искам да съм сигурен, че ще се бие на моя страна, когато тръгна срещу Роло.
— Бих искала да не се занимаваш с това — въздъхна Фиона. — Достатъчно е, че напускаме тази страна.
Изражението на Торн стана решително.
— Викингите не забравят.
На следващия ден Торн заедно с бойците на Гарм започна да ходи на ловни експедиции, докато Фиона се занимаваше в къщата заедно с жените. Винаги имаше какво да се прави в такова голямо домакинство, включително предене, шиене на дрехи и контролиране на запасите от храна, които трябваше да стигнат за дългата тъмна зима. Трябваше да се приготвят лекарства от билки за лекуване на болните.
Фиона пое грижата за семейното сандъче с лекарства. Прекара безкрайни часове да изброява специалните качества на билките, които не бяха познати на Гарда, защото Гарда не беше истинска лечителка като Фиона и знанията й бяха ограничени.
Когато Арен се върна след две седмици, не беше сам. Торн се приготвяше да тръгне заедно с група мъже, когато вратата се отвори и в залата влязоха неколцина мъже, единият беше Арен, а другият — Туролф. Торн хвърли настрана лъка и стрелите си и приветства брат си.
— Туролф! В името на Один, какво те доведе тук? — Те си стиснаха ръцете, радостни, че се виждат. — Пратих Арен да ти каже къде съм, а не да те изкарва от топлата ти къща.
— Вече започна да ми става скучно — каза Туролф и се ухили. — Оставих Улм да ме замества и реших да видя какво е намислил по-големият ми брат.
— Сигурно Арен ти е казал какво се случи в дома на Роло.
— Да. Той е постъпил отвратително спрямо тебе. Никога не съм одобрявал увлечението ти по Фиона, но тази зима мислих доста. Грешка беше от моя страна да ти отказвам достъпа до собствения ти дом, защото отказваш да изоставиш жената, която явно обичаш. Не знам дали Фиона те е омагьосала или не, но не беше честно от моя страна да я обвинявам за злините, които преживя семейството ни. — Той облиза устните си, чудейки се как да започне, и накрая изстреля думите: — Съжалявам за детето, Торн. Арен ми каза всичко. Вече изобщо не се съмнявам, че то е било твое.