— Викингските жени винаги са се били редом с мъжете си. Ние сме силни и здрави и също толкова непоколебими, колкото нашите съпрузи.
— Тайра и Фиона не са от викингите — възрази Торн. — Те нямат силата на нашите жени.
— Да — съгласи се Арен. — Аз бих предпочел Тайра да остане при Гарда. И тъй като разискваме важни неща, искам да помоля Торн да освободи Тайра от робство, за да мога да се оженя за нея, когато Туролф и Рика се оженят. Тайра носи моето дете.
Тайра почервеня и започна да разглежда ръцете си.
— Детето ли е причината да искаш да се ожениш за нея? — запита Торн.
— Не! — отрече яростно Арен. — Обичам Тайра. Искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Искаме да отплаваме заедно с тебе на Ман.
— Тайра, искаш ли да се омъжиш за Арен? — запита Торн.
— Да, от цялото си сърце.
— Значи така да бъде — заяви Торн. — Ще освободя Тайра от робство и ще й дам зестра.
— Но това не отговаря на нашия въпрос. Ще ни вземете ли със себе си? — настоя Фиона. — Ние с Тайра не сме някои слабачки. Ако не ни позволите да дойдем с вас, ние ще ви последваме дори без вашето разрешение. …
— Да, така е — потвърдиха в един глас Рика и Тайра. Мъжете се спогледаха примирено.
— Много добре — обади се Гарм, вземайки думата от името на всички. — Жените могат да дойдат с нас, но няма да им бъде позволено да влизат в битка.
Рика, Фиона и Тайра кимнаха, съгласни с условията.
Четирите седмици минаха със страшна бързина. Торн работеше всеки ден с хората на Гарм и ги подготвяше за битката. Викингите обичаха повече от всичко хубавия двубой и мъжете нямаха търпение да изпитат насладата от битката. Най-накрая дойде време за тръгване. Снегът се беше стопил, разкривайки петна от зелено и кафяво под тънката ледена корица. Пролетта идваше по-рано по крайбрежието, отколкото в планините, затова беше по-бързо и лесно да се пътува по крайбрежните пътища и пътечки.
Намериха шлемове и леки брони за жените, както и мечове. Този на Рика беше като на мъжете, но Фиона и Тайра получиха по-леки, направени специално за тях. В нощта преди тръгването Фиона и Торн, легнали в леглото си зад завесата, започнаха да си шепнат.
— Не забравяй — напомни й Торн, — че жените трябва да стоят зад бойната линия. Веднъж едва не те изгубих и този път вече няма да изкушавам съдбата.
— Ти чу Рика. Викингските жени са свикнали да се бият до мъжете си.
— А ти чу отговора ми. Ти си малка и дребна и не си свикнала да се биеш.
— Ще го убиеш, нали?
— За Роло ли говориш?
— Знаеш, че за него.
— Не се бъркай, Фиона. Това е между мене и Роло.
Когато тя се накани да протестира, устата му се впи в нейната, заглушавайки думите й, още преди да ги е произнесла. Целувката му беше свирепа и властна, той я вкусваше, отдръпваше се, а после отново я пленяваше, още по-пълно.
— Никога не съм вкусвал нещо толкова сладко като устата ти — прошепна Торн срещу устните й.
Фиона вдигна към него лице, обляно в сиянието на свещта.
— Да не се опитваш да ме разсееш? — запита тя лукаво.
Той отново я целуна.
— Действа ли?
Тя се усмихна.
— Още не.
Погледът му се спусна към голите й гърди — отдавна бе престанала да спи, облечена в риза. Пулсът й биеше силно и бързо под жадния му поглед. Устата му пресъхна, копнеейки за допира на устните й. И той се подчини на подтика. Но прилепи към гърдите й не устните, а езика си. Облиза нежно зърната й, а после лекичко духна върху тях, създавайки такова вълшебно усещане, че Фиона изстена на глас.
Устата му проправи пътека по бялата й кожа, спирайки, за да изследва пъпа, преди да продължи надолу към едно място, толкова еротично реагиращо, че Фиона щеше да извика, ако Торн не бе поставил длан на устата й, за да заглуши стоновете й.
— Тихо, любов моя — прошепна той. — Мъжете, които спят в залата, ще ни чуят. Ще ги накараме да пъшкат от незадоволеност и от желание да си намерят и те жени.
Ръката на Фиона се насочи към лицето му. Дишането й се учести и тялото й се напрегна, докато пръстите й поглаждаха устните му. Те бяха твърди и влажни от целувките й, брадичката и бузите му бодяха от наболата брада. С другата си ръка тя погали косата му — изсветляла от слънцето, гъста, дълга, като жива под пръстите й. Той й позволи за миг да се наслади на това, преди да раздели бедрата й с коляно и да зарови пръсти в разкошния гъсталак между краката й. Решително намери скритата пъпка и бавно направи кръг около нея, толкова бавно, преди да се спусне още по-надолу, към хлъзгавата цепнатина, която вече се бе овлажнила за него.
— Да, така те харесвам — прошепна той с глас, предрезгавял от желание. — Отвори се по-широко, нека те вкуся.